Езерото

Беше глупаво.Много глупаво.Млад магьосник да скита сам из мъгълския Лондон!Особено пък бивш възпитаник на елитния институт "Дурмщранг".Чист абсурд си беше това и за жалост си беше истина.Из облачния Лондон можеше да се забележе този "чистокръвен" да крачи гордо като лъв из своята територия макар,че Лондон далеч не присъстваше в неговия топ 10 на най-приятните и гостоприемни европейски градове и столици.И все пак той бе там както всички други.Облечен в черно балто и с черен шал овит около врата.За разлика от останалата част от дрехите му, неговите ръкавици бяха единственото нещо което би обределило като магьосник.Ръкавици от драконова кожа топлепа ръзете му докато студения вятър брулеше силно лицето му чийто нос вече беше почервенял от студа.Целта на визитата му в Лондон беше предстоящата нова учебна година в "Хогуортс" въпреки,че самия от вътрешно не изгаряше от желание да ходи там.И кавявите му очи веднага засякоха необичаен деатайл в гледката на хоризонта му.Някаква жена беше клекнала край езерото и очевидно си играеше с водата.Веднага му хрумна,че тази жена сигурно е побъркана щом прави това.Та така правеха само децата и учениците в "Хогуортс" които явно мислеха само за глупости.Хрумна му налудничевата идея да отиде при тази жена и да й направи забележка.Той много се подразни от факта,че все още има хора на тази земя които се държат като деца.Мислите му препуснаха бързо през съзнанието му докато той бавно вървеше към непознатата жена.
- Извинете, но какво правите? - попита я той ком я приближи достатъчно.

Времето навън беше прекрасно и затова Ана реши да се поразходи малко из улиците на Лондан. Докато вървеше по из града тя си мислише колко много и липсва Вашингтон колко и е мъчно за нейните приятели. Тя се чудеше те какво ли правят сега да ли си мислят за нея в този момент тъжни ли са че тя най-внезапно ги напусна без да каже нещо. ана знаеше ме ако иска да стане магьосница трябва да направи и жертви. Това и е била мечта още от малко дете когато виждаше как нейните по-големи сестри учат във това училище тя тайничко им завиждаше че се приети и че учат там. Ана винаги е искала да учи там и след като завърши да стане авров като татко си и нейните двама дядовци,защото иска да унишожизлите магьосници който сасипват всичко около тях веднъж и завинаги дори ако сте това да е последното нещо което сте направи. Докато момичето вървеше из града тя попадна на един парк и реши да се поразходи малко на чист въздух и на спокойствие за да може да се избистри мислите. Докато вървеше из красивия парк и слушаше сладкопойните песни на птиците тя си мислише дали приятелите и са ядосани че ги е изоставила така изненадващо без нищо да им каже. От една страна тя ги разбираше ако и са ядосани но от дуга тя не може да им каже,защото те са мъгали и ако им каже има голям риск да изложи цялото магическо измерение на опасност или да я помислят за луда така е най-добре нищо да нея знаят и да са в безопасност. Момичето видя че в парка има и едно голямо езеро и тя отиде до него. Като го вия тя веднага забеляза че водата е кристално чиста и че в езерото плуват бели и черни лебеди. Ана ахна от красивата гледка която се разкриваше пред нея. Аналия извади от своята раница някакво зърнеща храна и започна да храни лебедите. Всики лебеди я бяха опкрежили и й позволяваха да ги храни и да ги гали. След като ги нахрани тя за известно време наблюдава птиците в езерото посре и катерицките който скачат от дърво на дърво и също така мъгълските деца който си играят със своите родители и приятели. Момичето извади една книга и си сложи слушалките на своя Ipod на ушите и започна да слуша балади,след което легна на зелената леко мокра трева отвори книгата и едновремено четеше и слушасе мелодична музика. Аналия тъкмо се беше онеса в сън когато чу че към нея се преближава някакво много красиво ,но някакси зловещо момиче.

-Казвам се Аналия,но предпочитам да ми казват Ан.-каза Ана и подаде ръка намомичето да се здрависат,двете се здрависаха но непознато момиче много грубо стискаше ръката на Ана. Ан имаше странно чувство че с това момиче няма да си допаднат много,даже Ан си мислише че момичето изпитва неприязъм към нея незнайно поради каква пречина е това понеже Ана за първи път я вижда и нищо не и е направила. След силното ръкостискане момичето най-накрая пусна ръката на Ана."Това момиче е много зловеща и някакси ви се струва че няма добри мисли към мен"-мислишеси Ан наум.
-Е ти не ми каза как се казваш.
-Въобще не си ми питала.-каза момичето със някаква иронична нотка в гласа си.-Казвам Алис по точно Алисън за предпочитане. Ти мъгълка ли си.-попита с отращение Алисън.
-Ами не. Магьосница съм. Тази година ще уча в Хогуортс.-каза с треперещ глас момичето.
-А,така ли.-каза с изненада Алисън.- И аз също ще уча в Хогуортс. Ти в кой дом си Анелия.
Момичето я погледна ядосано.
-Казвам Аналия,а не Анелия.
-Все тая. Не ми отговори на въпроса.
-Аз съм в Хафълпаф,а ти.
-А,този загубеняшки дом ли. Този дом са родени само да губят и въобще никога не побеждават защото са пълни загубеняци без капцича талант и също така защото са добрички и пълни със мъэтнороди.
След тази дума Ан изпита смесени чувства. Гняв към Алис която се държеше отратително с нея и очудване не немагьосниски деца учат в това училище. Настъпи кратко мълчание тишината когато изведнъж Алис се обади и каза следното нещо.

Аналия не можеше да повярва на ушите си. Това момиче беше толкова нагла и се дърше толкова гадно несъмнено и с други хора се е държала така. На момичето и вече и дойде до гуша от нейното поведение.Алис си мисли че велика и може да да прави каквото си иска.Да унижава другите и да гледа тяхната болка и агония.Ан имаше чувството че това и доставя удоволствие да гледа как тъпчи другите и да ги гледа нещастни. Е време беше някой да постави на мястото тази малка разглежена принцеса.ат събра смелост и каза.
-Виж какво мойто момиче ако си решила да ме тъпчиш да ме обиждаш дълбоко се лъжеш. Няма да се дам на тагова противно и безкрупулно момиче като теб.Някой ден и това е скоро те уверявам че ще ти го върна тъпкано за това твое поведение. Ти сигурно си от богато семейство и затова си с такова самочувствие без покритие.Може да имаш пари но нямаш нито един приятел,а ако имаш то те те използват.Кой разумен човек ще бъде приятел на такава вещица като теб.Ти нямаш сърце.Ти си чудовище изпълнена с омраза и злоба към другите.А и с нетърпение очаквам да почне училище за да ти сваля от властта ти. Сте ти доказа че не е важно от какво семейство си или да ли си чистокръвен или не а от това какъв човек си. Сигурна съм че ще те надминна и ако има дуел ще те смазя за да не можеш да тровиш живота на другите. И още нещо какъв ти е проблема всъщност.Нищо не съм ти напрравила а ти злобееш и се държиш като властна господарка.- след това момичето зачакана какво сге каже Алис.

Ана стоеше като гръмната.Беше изпаднала в шок. Тя въобще не подозираше че има причина Алис да се държи така гадно с нея и с другите. Въобще не и беше минало през ума че е имало тежко детство и че някакво събитие тотално и е преобърнало представите за правилно и не правилно и че това важно събитие и беше разбило сърцето.Ана се чувстваше много виновна че преди минута и се е разкрестяла и е наговорила такива тежки думи.Ана като погледна Алис остана бед зуми.Тя плачеше момичето не можеше да повярва на това което вижда в момента. Не знаеше какво да прави изгуби всякаква мисъл и реши да действа както и диктува сърцето.Тя престъпи на пред и прегърна момичето и запона да я утежава. След като най-накрая я успокой Ана и Алис седнаха на една пейка близо до езерото и Аналия започна да и се извинява че грешно я е пречинила. Тя и каза че тя самата е изгубила хора за който и е пукало и който е обичала от цялото си сърце но въпреки това не се изпълнива със злоба понеше има още за какво да живее има и приятели и семейство което я обича. Ан незнаешще дали времето беше подходяшо но попита Алис какво е станало.Какво се е объркало в нейния живот че тотално да се е променила.След което зачака тя какво сте отговори.

-Извинявай-каза Алис със леко треперещ глас.- Незнам какво ми стана, просто не издържах вече! Сега сигурно искаш да знаеш защото се разплаках нали. Ан само леко кимпна с глава
-Преди около година започна всичко. Беше един месец преди рождения ми ден и аз много се вълнувах защото знаех, че баба ми ще ми подари нещо специално. Един ден тя трябваше тя трябваше да дойде за урока ми по магия, но не дойде. Питах майка ми и баща ми къде е тя а те ми казаха, че имала работа. Така дните си минаваха, но тя не се появяваше и аз знаех, че нещо не е наред, но родеителите ми повтаряха че всико било наред. И три дена преди десетия ми рожден ден тя почина. Била е болна от много време, но родителите ми не са искали да ме притеснявати затова не ми били казали. Но за мен баба ми беше най-скъпото нещо на света. Оттогава почти не говоря с майка и татко и останах безчусвена, не ми пукаше какво говоря и на кой го говоря. Надявам се да не съм те отекчила.
Алис завърши разказа си и заби поглед в земята. Те не очакваше, че Ан ще каже нещо след това.

Ан не знаеше какво да каже. Смърта на баба и наистина много зле се е отразило на нея.Много е трудно да приемеш че някого когото наистина много обичаш го няма вече но все пактрябва да го приемеш. И Ан има много да казва за загуба за любим за нея човек но първо каза следното.
-Алис знам е какво е да изгубиш любим човек,но това не ти дава правото да си го изкарваш на другите и да си го тъпчиш. Помисли си твоите родители не са искали да ти кажат за баба ти защо много са те обичали и не са искали ти да се разстроеш.Въпреки твоето отношение към тях те продължават да те обичат защото все пак са ти родители. Те са те отгледали давали са ти своята любов и не мисля че е заслушено да се отнасяш зле с тях пък и баба ти не би искала да види своята внучка така. Твоята баба те наблюдава отгоре и винаги е до теб макар че ти не можеш да я видиш или усетиш тя винаги ще е до теб както и твоите родители. Алис баба ти сигурно е много тъжна че ти си се променила коренно.Ако наистина обичаш баба си промени се стани пак същото момиче както преди смърта и. -след което Ан замълча и наведе глава след което каза следното.
-Не си мисли че ти си единствената която е изгубила любим човек. Аз също съм изгубила трима за мени много скъпи хора. Двамата ми чичовци са умрели в битка срешу зли магьосници който са опитвали да унищожат цялото ми семейство и най-добрия ми приятел Нейтън който се жертва за да ме спаси да не бъда убита от един смъртожаден. Отначалото се бях депресирала много бях се затворила много бях много необщително и постоянно се обвинявах в тяхната смърт. Държах се много грубо със семейството ми даже се опитах да се самоубия,но след време разбрах е те не са мъртви действително.Да телата им са неподвижни но техните души са още живи и ме закрилят и са винаги до мен. Осъзнах че с моето ховедение съм ги засегнала и че трябва да вървя напред никога назад защото станалото стнало тъжно но факт никой не може да го промени това.-след тези думи момичето си вдигна главата и зачака Алис да каже нещо.

Елена и Харпия се разхождаха из Лондон, и се бяха запътили към езерото.
-Харпии знаеш, че това не е вярно!Хайде да спрем с комплиментите, съгласна?-попита Елена и се разсмя.
-Съгласна!-отговори Харпия и също се разсмя.
Елена много хареса езерото.Беше красиво.

харпия всякаш четеше мислите и каза : -и ти мислиш че е красево нали каза и въздъхна и седна тъжна на една пейка

Елена се бе загледала в езерото, и не забеляза, че Харпия се е натъжила.
-Харпи!Какво стана?-попита Елена, когато видя как Харпия седна тъжно на скамейката.

нищо ми няма хайде да си играем с гълъбите искаш ли - казах и зачаках реакцията и

Елена погледна подозрително Харпия.Щеше да и досажда цял живот.Така си беше
Елена,ако неин приятел беше разтроен тя на всяка цена щеше да разбере защо.
-Харпи, знам че има нещо, моля те кажи какво!-помоли се Елена.
Тя не искаше Харпия да е тъжна.

добре ето никога не съм имала момче до себе си и сега този който харесвам е с друга-каза и се опита да избърше очите си но се разплака неудържимо

Елена също много се натъжи.
-О, това е гадно.-Елена седна до Харпи и я прегърна-Ъмм кое е момчето?-попита Елена.

mr.skott- каза харпия и я прегърна много силно-знам че е много рано но искам да кажа че вече те обичам като сестра

Ел се усмихна.
-И аз теб!-Елена прегърна Харпия.
След известно време мислене Елена каза-Лукас Скот от Слидерин ли?-попита тя.
Беше научила имената на много хора.

да той - отвърна тя