Ромео се разхождаше из коредорите на училището и с интерес разглеждаше картините, които му махаха или говореха помежду си, статуите и стаите, но разбира се не влизаше в тях. Той отмина стая, от каято се чуваше шум и това го накара да се върне. На вратата пишеше "Болнично крило". Момчето знаеше, че там работи Мадам Помфри. Звуците го накараха да провери какво става вътре. Открехна, а там пред него всичко бе разхвърляно, а Мадам Помфри, уморено подреждаше. Зад нея имаше още врати, които явно водеха до стаите за пациентите. Тогава той тихичко почука, защото така беше културно и нямаше опастност да стресне Помфри и каза:
- Здравейте Мадам Помфри, имате ли нужда от помощ?
Тя погледна към него и се усмихваше, докато говореше учудено:
- Ооо здравей, ти явно си от първокурсниците, а всъщност ще направиш много добре ако помогнеш, но първи ми кажи името и дома си.
- Ромео Пърсуит от Хафълпаф.
- Хафълпаф е хубав дом, както всички други. Така взаеми се с онзи там рафт, а аз ще продължа тук и Мадам Помфри му показа как да нареди лекарствата.
След около час, двамата бяха готови и всичко си бе на мястото. И тогава Помфри каза на Ромео:
- Благодаря ти много за помоща, ако не беше ти, щеше да ми отиде целият ден в подреждане !!!
- Няма проблем. - каза момчето и излезе от болничното крило.
Индекс 
