Балконът

Заглавие: Балконът Нед Дек 27, 2009 2:48 pm

Една врата водеше към големият красив балкон, от който се виждаше всичко. Осветен от лунната светлина, той изглеждаше още по-красив. Повечето от двойките, когато се изморяваха да танцуват, решаваха да отидат там, за да подишат малко чист въздух и да се наслаждават на красивата гледка.

Заглавие: Re: Балконът Нед Дек 27, 2009 3:20 pm

Ник беше хванал Пейтън под ръка и двамата изглеждаха доста добре. Разбира се, ако някой ги видеше така веднага щяха да започнат клюките, но между тях нямаше нищо, бяха просто приятели и партньори, за този бал. Двамата излязоха на големият балкон, където нямаше никой друг. Веднага й стана студено, но беше за предпочитане, отклкото горещината вътре. Ник явно бе забелязал, че Пейт потреперва, затова свали якето си и го наметна, въпреки че тя упорстваше.
-Е, Пейтън, бих искал да разбера нещо повече за теб. Струваш ми се доста приятна жена, но ми се иска да те опозная по-добре - усмихна се Ник.
-Ох, Ник - започна Пейтън, но замълча за няколко секунди. - Не ме разбирай погрешно, но не обичам да разказвам много за себе си, а и вероятно ще те отегча с историята си. Ти също си ми много приятен и знам, че мога да ти се доверя.
-Да, можеш да ми се довериш - прошепна Никълъс, държейки я за ръката. - Не се тревожи, съмнявам се да ме отегчиш, моля те.
-Е, добре тогава. Родена съм в Лос Анджелис, но веднага след моето раждане, майка ми Елизабет ме е дала за осиновяване. Просто е мислила, че няма да може да ме отгледа. Осиновителите ми се казват Анна и Лари Сойър и ги обичам като истински родители, а колкото до истинският ми баща, за него не знам нищо, освен, че също е бил магаьосник. В училище ми се случваха най-различни странни неща, но не знаех, че съм вещица, докато един ден майка ми не ми разкри всичко. Казаха ми за Хогуортс и че някой ден ще отида да уча там. Когато бях на десет, веднъж майка ми дойде да ме вземе от училище. Помня, че я чаках и се мусех, че закъснява. Тогава видях бърза помощ и някакво момиче извика, че наблизо е станала катастрофа. По-късно разбрах, че това е майка ми. След няколко дневна кома почина. И...ето, че след време пристигна и писмото от Хогуортс, вляох да уча тук, бях разпределена в Рейвънклоу, а и успехът ми беше доста добър. Лари винаги пътуваше и много рядко го виждах. Веднъж, когато по време на ваканцията си бяха в Лос Анджелис, една жена се появи на вратата и ми съобщи, че е биологичната ми майка. В началото не й повярвах, но после Лари потвърди всичко, тогава разбрах, че съм осиновена. Не исках да имам нищо общо с тази жена, но по-късно открих, че всичко, което ме влече съм го наследила от нея. Обичам да рисувам и съм толкова добра, колкото нея. Влечението ми по музиката също...сближихме се и я заобичах, но тя беше болна от рак на гърдата. Почина след време и така загубих двете си майки - сълзите се стичаха по лицето на Пейтън, а Ник ги бършеше. - Имам музикална компания в Лос Анджелис, но се наложи да я оставя в ръцете на най-добрата си приятелка, когато разбрах, че си търсят преподавателка по Вълшебство в Хогуортс.

Заглавие: Re: Балконът Пон Дек 28, 2009 12:37 am

Ник наблюдаваше Пейтън с внимание, докато разказваше историята си. Наистина за една жена, която най-вероятно имаше много тайни, това бе една наистина голяма история, която същевременно с големината си, се хареса много на Ник. мъжът изслужа историята докрай, след което се обади:
- Много интересна история имаш. - Усмихна се той. - Може би ще искаш да разбереш и нещо повече за мен. - Русокосата жена кимна - Чудя се от къде да запчна....
- Започни от самото начало. - Обади се красивата магьосница.
- Добре - Отвърна й Ник, който в момента се беше загледал в луната, която огряваше балкончето - Значи...: Аз съм роден на деветнайсти Септември 1976 година, тоест е ясно че съ по-стар от тебе - Засмя се мъжът - Ааа... В покрайнините на Лондон - едно много хубаво и тихо място. Роден съм в семейството на Анджелика и Майкал Дийн, които бяха много добри и отговорни родители. Имам и двама братя - един по-голям(Саймън) и един по-малък с пет години от мен - Джефри. Цялото ми семейство от поколения е учило в дом Рейвънкоу, тоест твоят - Ник я погледна усмихнато в очите -, освен баща ми, който е грифиндорец. И аз учех в Рейвънклоу и честно казано - това е любимият ми дом. Завършвам това училище с отличие, след което бивам приет в колежа за магьосници, където изучавам най-подробно историята на магията, отварите и аритмантиката. завършвам този колеж на 24 години, след което моментално бивам приет като преподавател по история на магията в Дурмщранг и там преподавам около седем години. Напускам училището на 31 години, понеже кандидатствам за поста редактор на списание Дрънкало, като бивам приет. И ето ме сега на 33 години тук, напуснал списанието и приел поста преподавател по аритмантика и ръководител на хафълпаф. - Мъжът загледа отново към жената, на която явно вече и беше прекалено студено, но нещо я караше да не влиза вътре. - В общи линий това е всичко, преразказано на кратко за мене. - Никалъс хвана жената за ръцете и я попита:
- Студено ли ти е?
- Да, ама е по-добре от жегата вътре - Отвърна с нежния си глас жената, докато лекия полък на вятъра й местеше русите коси.

Заглавие: Re: Балконът Пон Дек 28, 2009 4:53 am

Пейтън гледаше само в една точка, а вятъра разяваше русата й коса. Болката отново се бе върнала при нея, мразеше да разказва за себе си, защото се връщаше към миналото си, а то бе доста болезнено за нея, тъй като беше изгубила и двете си майки, а не искаше да си спомня за това. Въпреки всичко се радваше, че бе споделила историята си на Ник, който изглеждаше много добър и интелигентен човек. Няколко деца се появиха на балкона, но когато видяха, че там са двамата преподаватели се отдалечиха доста, за да не им пречат. Имаше и неща, които тя не бе споделила, като например дарбата си да усеща чуждите чувства. Просто не мислеше, че е редно веднага да заговаря за това. Жената не се бе усетила, че Ник е изчезнал. Разбра това чак, когато той се върна с две чаши и подаде едната на нея.
-Доста е красиво тук - усмихна се той, поглеждайки към луната и звездите.
-Да, така е - отговори му тя. Вече усещаше как започва да й се приспива, погледна към часовника си и с учудване забеляза, че наближава полунощ. Въпреки това не искаше да се прибира в спалнята си. Искаше да остане на това красиво място с Ник.

Заглавие: Re: Балконът Пон Дек 28, 2009 6:38 am

За какво ме домъкна тук.
-Пуши ли ти се.-Разсеяно попита тя подавайки му кутия с цигари.
-По скоро не.Предпочитам още една чаша вино.
-Тогава вземи две.
Той тръгна да търси сервитьор от когото да вземе вино,а ря се облегна на парапета и се загледа в далечината.Сама не знаеше защо,но беше нервна и бързо изпуши цигарата и разсеяно я угаси в парапета несъзнателно изписвайки с тънката и черна следа буквата С.Побърца да го изтрие с ръка и въздъхна.Това което ставаше не и се харесваше и тя трябваше да го спре сега и за винаги.
-Виното.
-Благодаря.Виж налага се да поговорим.
-Знам-каза го рязко с тон койот казва,че не иска да провежда то зи разговор и се обърна с гръб към нея.
-Трябва да го направим колкото и да ни е трудно.Ще започна аз ако искаш.
-Не искам никой да започва не исмам да говорим за това,искам време и скам да помисля.-тихо каза той докато си гледаше върховете на обувките.
-Няма смисъл да обръщаме внимание на това което се случва,просто ще го отминем.
-Да го отминем?!?!Искаш да го отминем!?!Не мога да го отмина?!!?-Развика се той,но след секунда продължи по тихо
-а и не искам.
Хвана я за кръста и я долепи до себе си грубо.Тя се дърпаше но той хвана лицето и с ръка и го стопира.Целуна я като в началото тя продължаваше упоритата си спротива,но после се предаде.Целуваха се така някоко минути или повече време не знаеха.Когато най-накрая той я пусна тя се усмихна дяволито и му прошепна в ухото.
-Размислих и аз не искам да го отминавам.
Wink

Заглавие: Re: Балконът Пон Дек 28, 2009 8:34 am

Преди един час беше минал полунощ, а нито един от двамата магьосника не бе пожелал да се прибере. Вече и двамата пиеха незнайно коя чаша вино. Ник беше загубил бройката им още когато излезнаха на балкона. Въпреки целия поет алкохол нито един от двамата приятели, които ставаха все по-близки с всяка изминала минута, не бе пиян. Поне така смяташе преподавателят, който стоеше и се взираше в лицето на красивата блондинка, която се взираше в сребристата луна, като че ли я е гледала от много дълго време. От своя страна, луната осветяваше цялото й лице, което правеше гледката още по-приятна. Личеше си, че и на двамата им се спи, а и навън вече беше толкова студено, че вече болката се усещаше като леко парене.
След десетминутно мълчание преподавателят заговори отново жената:
- Много ти отива лунната светлина.
- Знам... - Засмя се жената, която махна погледа си от луната и я насочи към партньорът си.
- Ако ти е студено да се прибираме. - Продължи Ник, забелязвайки, че небето се заоблачава и малко по-малко започва да прехвърча сняг. Жената му кимна леко, след което заговори отново:
- Ами може, но няма да е проблем и ако останем - Усмихна се тя - Снегът е много красив. Нали? - Попита тя партньора си, който я беше хванал за ръцете
- Без съмнение е така, но мисля вече да влизаме - Предложи той, докато я беше дръпнал и двамата се запътиха към балната зала. - Не искаме да се разболеем, нали? - Мъжът беше повел жената към залата, като след броени секунди те вече бяха изчезнали от погледа на учениците, които все още бяха на балкона.