Поляната с розите

...Дълги редици с омайни рози в най-различни цветове, росна зелена трева и слънце...Това можеше да се намери в една от градините край Хогуортс, мястото бе приветливо и винаги ухаеше приятно...

Тази година снегът се бе стопил по-рано и сълнцето напираше под купола на облаците да блесне и огрее над Хогуортс. Младата преподавателка вървеше бавно между дългите реди от рози, спирайки се от време на време за д помирише някой цвят сещайки се за мисълта "Винаги намери врме, спри и помириши розите!". Ароматър им се носеше надалече примамливо викайки те към първоизточника си.
Алисън се спря посредата между двата реда където мястото бе широко и изобразяваше почти идеален кръг. Тревата бе леко ростна, но вече приятно зелена и Али реши, че нищо не пречи да поседне. След като го направи вдигна глава към небето и затвори очи за момент наслъждавайки се на съвсем слабите лъчи на слъцето, които глаеха лицето й. Усмихна се.
Беше седяла там няколко минути когато чу тихи приближаващи се стъпки и погледна все така усмихната към новодошлия...

За миг останах на място, гледайки розите, без да усещам, че Алисън ме гледаше. Големите ми слънчеви очила отразяваха усмихнатато и лице, когато погледнах надолу, за да я поздравя. Седнах на земята близо до нея, готова за разговор, но не знаех с какво да започна. Около минута се чудих какво да кажа и в крайна сметка реших да започна с баналния въпрос..
- Как си - започнах неловко аз. Рядко ми се случваше да не знам какво да кажа в дадена ситуация.Силния аромат на розите, допълнително замайваше съзнанието. - Новите ученици са много очарователни деца., не мислиш ли? - продължих аз след известно време мълчание от страна и на двете.
- Добре съм - последва малка, но достатачно красива усмивка - Разбира се, ввсички първокурсници са очарователни.
Отново последва дълга и мъчителна пауза, която не можах да понеса. Станах рязко и се огледах.
- Имаш ли нещо против да се поразходим.. Този аромат на розите не ми понася..
Отговора на Алисън беше положителен както и очаквах. Двете , с бавна крачка, започнахме да вървим из розовите храсти, запътили се към голите поляни около Хогуортс. Макар и да беше пълно с радващи се на почивните дни ученици, се надявах, че там ще мога да заведа нормален разговор без да се налага да умувам по 5 минути за всяка следваща дума.

П.П. Нещо нямам много муза сега да пиша.. ама следващите РП-та ще бъдат по - добри Р (:

Вече навлизахме в основната част на поляните около Хогуортс и още от тук можех да чуя децката глъчка, която се разнасяше като музика. Явно по-голямата част от учениците имаха свободен следобед и се възползваха от хубавото време за да се разходят.
Мълчанието беше не малко тягосно, но пък от друга страна не чак толкова.
- До сега не ми се отдаде възможност да те попитам... - подхванах аз. - От колко време преподаваш? - попитах я поглеждайки я с усмивка.

п.п. стана кратичко, обаче нещо и моята муза нещо отлетя...
п.п.2. ще се съобразя с теб да пиша от първо лице, а и е по-лесно =)

- Известно време. Така да се каже, аз съм начинаеща в тази област. За пръв път заемам учителски пост, но ми се струва добро начинание - думите излизаха от устата ми бавно и звучаха всякаш съм неуверена и несигурна в това което казвам - надявам се да не се проваля.. и друг човек да заеме поста ми.
Огледах се наоколо, все още бяхме заобиколени от, радващите се на свободния си следобед, деца. Слънцето блестеше в очите ми, а от време на време подухваше лек, топъл и нежен ветрец.
- Ами ти - продължих аз, този път гласът ми беше равен, спокоен и най - вече уверен - От колко време преподаваш на младите магьосници?

П.П. Мерсии ^^
П.П.2 И моето стана кратко, но ..

- Нова съм, това ми е първа година и честно казано съм доста притеснена. Не съм се занимавала с деца до сега и материята е нова за мен. - започнах аз и малко се поувлякох, но продължих да бърборя.
- Притеснявам се как ще ме приемат, не искам да съм просто "учителката", а "учителката-приятелка", гледам да ги разведрявам в часовете и т.н., но не знам дали се получава. - вдигнах рамене и се огледнах.
- Ох...извинявай, понякога прекалявам с говоренето...