Планове

Абсолютно всички уроци, може да намеите тук. Това ще е нещо като учебник, но тази тема ще бъде премествана по време на контролни или изпитвания / както и темите с уроците/.

Нашето място във Вселената

Земята във Вселената
Някога се е смятало, че Земята е най-важното място във Вселената. Само че тя е една съвсем малка планета. Хората имат особено отношение към нея единствено защото е техен дом. Тя, заедно с останалите планети от Слънчевата система, обикаля около Слънцето. То изглежда голямо и ярко, защото е близо до нас. Всъщност то е обикновена звезда, една от милиардите звезди в Галактиката.
Нашата Галактика е част от едно струпване на галактики. Други подобни струпвания, някои от които много по-големи, се наблюдават пръснати из цялата Вселена.

Изучаване на звездите
Астрономите наблюдават нощното небе с помоща на телескопи. Тези уреди им помагат да изучават излъчваната от звездите светлина. Звездите, а също и другите космически обекти, излъчват още нещо, което се нарича радиовълни. Тези радиовълни не могат да се видят и се изучават с помоща на специални радиотелескопи. От небето до нас достигат и много други видове енергия. Астрономите са построили специални прибори и телескопи, с чиято помощ ги олавят и изучават. Чрез тях можем да получим много полезна информация за звездите.
Вселената е чудесно място и в нея има множество странни, красиви и любопитни обекти. Всеки би могъл да прояви интерес към нощното небе и за това не е необходим телескоп. Изучаването на космоса би могло да доведе дори до превръщането на други планети в космически колони.

Първите звездоброици

В продължение на хиляди години хората вярвали, че Земята е център на Вселената. Смятали, че Слънцето, Луната, планетите и звездите обикалят около нея. Също така били убедени, че Земята е плоска и че ако успееш да достигнеш хоризонта, ще паднеш от нея! Днес знаем, че тези схващания не са верни. За да разберем това, ни е помогнал телескопът. Но първите астрономи не са разполагали с това изобретение. Те са разчитали единствено на очите и въображението си.


Древните гърци
(700 г. пр. н. е. – 100 г. от н. е.)
Някои от древногръцките астрономи се съмнявали, че Земята е плоска. Аристотел стигнал до извода, че Земята всъщност е кръгла. За да докаже това си твърдение, той си послужил с математически изчисления и простото наблюдение, че хоризонтът се променя в зависимост от местоположението на наблюдателя. Друг древногръцки астроном стигнал до извода, че Земята обикаля около Слънцето. По онова време тези идеи не били много популярни.

Схващанията на хората от древноста са систематизирани от последния древногрицки астроном – Птоломей. Той е написал книга, в която излага всички идеи, свързани с геоцентричната (чийто център е Земята) вселена, по-късно станала известна като Птоломеева вселена. Той умрял през 180 г. и с него умира интересът на гърците към изучаването на звездите и планетите.

Арабската астрономия

Неколкостотин години след Птоломей арабите възродили интереса към изучаването на небето. Те имали много точни карти на звездното небе. Моряците ги използвали в навигацията. Гърците също се ориентирали нощем в морето по разположението на звездите. Въпреки точността на древните звездни карти, астрономията се развивала бавно. Главната причина за това е, че всички смятали Земята за център на Вселената. Това схващане не било подлагано на съмнение до 1546 година, когато един полски астроном изложил възгледа, че Слънцето е център на Вселената. Името му било Николай Коперник.

Променящите се схващания

Николай Коперник
Николай Коперник е роден през 1473 г. През целия си живот изучавал движението на планетите в небето. С времето стигнал до извода, че теорията на Птоломей не може да обясни начина, по който се движат планетите. Предложил, че Слънцето, а не Земята, е в центъра на Вселената и че всички планети, включително и нашата, обикалят около по орбити, които той смятал за правилни окръжности. Коперник написал книга, в която изложил възгледите си, но по онова време това било опасно. Католическата църква отстоявала сващането, че Земята като най-важното място във Вселената се намира в нейния център. Всеки, който дръзвал да оспори това, бивал наказван. Коперник знаел това и не публикувал книгата си до 1543 г. – годината на смъртта си. Но дори и неговата теория не обяснява напълно движението на планетите.

Работата на Тихо Брахе
Тихо Брахе ( 1546-1601) е датски астроном. От обсерваторията си на остров Хвеен, недалеч от шведското крайбрежие, той провел множество точни наблюдения на звездите и планетите. Тихо Брахе бил много добър наблюдател и звездните карти, съставени от него, били по-точни от всички съществуващи преди това.

Йохан Кеплер
След смъртта на Тихо Брахе през 1601 г. неговият асистент Йохан Кеплер поел работата му. Той знаел, че наблюденията на Брахе върху планетите са много точни, но че те не могат да се обяснят с предложените от Коперник кръгли орбити. Успял да разбере къде греши Коперник. Стигнал до извода, че планетите наистена се движат около Слънцето, но не покръгли, а по елиптични орбити и че разстоянието между тях и Слънето се променя при движението им. Също така Кеплер открил, че планетите, които са по-близо до Слънцето, се движат по-бързо.

Йохан Кеплер бил отличен математик. Трудовете му показвали как планетите се движат около Слънцето и в края на краищата църквата приела схващанията му.

Телескопите

Първите телескопи
За пръв път за изучаване на звездите бил използван телескоп през 1609 г. От Галилео Лалилей. С негова помощ този италиански астроном направил множество важни открития. Той за пръв път видял четирите най-големи луни на планетата Юпитер и наблюдавал фазите на Венера. Освен това разбрал, че Млечният път се състой от множество малки далечни звезди. Наблюденията му го убедили, че Земята и другите планети обикалят около Слънцето. Той сам направил телескопите си. Най-силният от тях имал увеличаваща способност 30 пъти. Всички те били рефракционен тип, т. е. Звездната светлина се събирала в лещи.Телескопите непрекъснато се усъвършенствали, а с това се увеличавали и знанията ни за звездите. Бил изобретен друг тип телескоп – отражателният. При него светлината се събирала не в лещи, а в огледала. За пръв път такъв телескоп построил Исак Нютон през 1668 г.

Астрономически обсерватории
Днес телескопите се монтират в големи постройки, наречени астрономически обсерватории. Такива има по целия свят, но най-много в Съединените щати. Известна е Националната обсерватория на връх Кит, близо до град Тъксън в щата Аризона. В нея има множество различни телескопи. С тях работят учени от цял свят. Подобна на нея е Интерамериканската обсерватория Серо Тололо, разположена високо в планините на Чили, Южна Америка. Европейските астрономи провеждат изследванията си на Ла Палма – един от Канарските острови. Обсерваторията е разположена на 2400 м надморска височина върху угаснал вулкан. Там небето почти винаги е ясно и чисто, което е много важно при наблюденията на звездите.

Земята прави една пълна обиколка около Слънцето по своята орбита за 365 дни и 6 часа. Нашата календарна година се състои от 365 дни. Това означава,че всяка година остава по една четвърт денонощие, която нее вписана в календара. На всеки четири години към него се добавя по един допълнителен ден. Годината с един допълнителен ден се нарича високосна година и има 366 дни. В такава година вместо 28, както обикновено, месец февруари има 29 дни. Това добавяне на допълнителен ден на всеки четири години премахва несъответствието между календара и движението на Земята.

Сезоните
Според Кеплер земната орбита не е преавилна окръжност. През декември Земята е малко по-близо до Слънцето, отколкото през юни, когато е най-далече. Освен това земната ос е леко наклонена. През юни Северното полукълбо е приближено към Слънцето. Тогава там е лято, а в Южното полукълбо – зима. През декември то е отдалечено от Слънцето и тогава на север е зима, а на юг – лято.През март и септември двете полукълба са еднакво отдалечени от Слънцето и дните и нощите са еднакво дълги. През март в Северното полукълбо настъпва пролетта, а в Южното – есента. През септември става обратното.

На другите планети също има сезони и орбитални периоди. Продължителността на на годината за дадена планета е равна на времето, необходимо, за да може тя да направи една пълна обиколка около Слънцето. Годината на Меркурий е равна на 88 земни дни, а на Плутон- най-далечната известна на хората планета- на 248 земни години!