Класна стая №1

ПП: Тъй като нямах време да влизам у форума, в този си пост ще впиша и за двата часа.

1.
Вече беше време за първият час по трансфигурация за този срок. Мадара влезе в час с останалата тълпа от ученици. Беше доста шумно, но всички замряха когато зърнаха учителката посредата на поляна - Мадара едва не се блъсна в един друг слидеринец когато всички спряха задружно.
- Здравейте, мъници! – поздрави ги тя приветливо и ги подкани с жест да влязат в класната стая. - Оставете си нещата ето там, можете да си вземете само учебниците, другите неща няма да ви трябват. - тя им посочи едно продълговато шкафче със закачалки над тях.
Момчето така и направи, без и да гъкне. Повечето ученици изглеждаха смаяни, но слидеринецът - не. Той седна на едно от канапетата. След това ъчителката започна да се представя. Мадара притовори очи и се запита наум кога ли щяха да започват с практическите уроци. Момчето като че ли се пресели надругаде и едно силно "Тишина" го разсея от този унес.
–За домашно искам да обясните с ваши думи „Какво е Трансфигурация?” - госпожата рече и слидеринецът се постара да го запомни като по-късно щеше да си го запише и в тетрадката. Точно когато учителката оповести, че всички са свободни, звънецът би.

2.
Беше четвъртък и време за вторият час по Трансфигурация за тази седмица. Мадара все още не беше готов с домашното си, но се канеше да го напише тази вечер. Когато всички влязоха в часа отново ги чакаше изненада - този път наместо полянка имаше плаж - това напомни на момчето за часовете по вълшебство и той се поусмихна. Госпожата ги прикани да влизат и всички се настаниха по надуваемите столчета.
- Днес няма да взимаме нов урок, а ще затвърдим знанията ви за това, което повечето от вас казаха за Трансфигурацията. - започна учителката да обяснява докато минаваше мейду насядалите ученици. Мадара слушаше внимателно.
Когато учителката свърши, си седна обратно на канапето. След това увери всички, че няма да дава домашно, но щели да имат тест следващия час. Някои ученици очевидно не удобриха идеята, но Мадара сякаш не се притесни от това. Учителката плясна с ръце, за да привлече вниманието на всичи, макар че момчето все си гледаше към нея и усмихната им позволи да се разходят по плажа до края на часа. Мадара се изправи, прибра нещата си ж раницата, но предпочете да остане да се полюбува на гледката, отколкото да се разхожда. Не след дълго дойде краят на часа и всички се запоизнизаха от класната стая, някои леко начумерени, че трябва да се върнат между студените стени на замъка.

Вече беше станало обед,а хафълпафката спеше непробудно във своето меко легло. Нейни приятелки напразно се опитваха да я съудят от този неин "зимен сън" който спеше,но без особен успех. След дълги опити момиета се отказаха да я събудят и излязоха от момичешката спалня и се запътиха към голямата зала за да обядват. Нищо чудно че Ан спеше толкова дълбоко след вчерашния дълъг и изморителен ден. Първо вчера едвам не си счупи крака като бягаше по стълбите за да стигне навреме за своя час,след това едни слидеринки я бяха давързали здраво със въжета и я бяха затворили във тяхната си стая и като беше намерена от перфекта на слидерин беше наказана и отнеха точки от хафълпаф заради което никой не и говори и всички я обвиняват за това без да знаят какво е приживяла тя и какво са и направили тези слидеринки. Даже и Ромео почна да я избягва това съсипва наистина Аналия. За капак трябваше да помага на една от професорките във писането и изпращането на някакви писма до министерството на магията и за капак вчера от едно писмо от нейните родители разбра,че малката и сестра е болна от туберкулоза и че вчера са уволнили майка и от болницата поради недостик на пари.Момичето искаше много да помогне на семейството си но не знаеше как точно да го направи. Вчера на нея и беше много тъжно от събитията който се бяха случили и се бе затоворила във себе си.Много искаше да каже на някого своите проблеми ,но не можеше тъй като никой не и говореше даже и Ромео затова тя бе стояла до късно във библиотеката като четеше най-различни книги във опит да забрави всичките си проблеми който и се бяха стоварали . Как само да един ден животът и се бе обърнал на 360 градуса не е истина. Като стана 12,30 на обед момичето най-накрая даваше признак че се събужда Локхард бавно отвори очите си и стна от леглото си. Първото нещо което направи е че си оправи леглото след което отие до едно огледала за да виси как изглежда. Като си видя отражението момицето изпищя и се строполи на земята от ужас. Нейната прелестна коса беше на вълни цялата завързана и бухнала и беше омазана със нещо лепкаво. Кожата и бе мъртвешко бяла заради стреса която беше преживяла вчера,очите и бяха подпухнати ,имаше черни кръгове под очите и пижамата и беше скъсана незнайно за нея как. Хафълпафкатанабързо си взе ободряваш дух,облече се и си оправи косата след което извади от раницата си закуска и започна да закусва. Тя не отиде да обядва във залата ,защото не искашще да чува как някои хора клюкарстват по нейн адрес. След като си изяде закуската момицето се запъти към стаята по транфигурации. След като влезе във класната стая ахна от изненада. Стаята бе трансформирана въ вморе. Момицето много се зарадва като видя какво е направила професорката за тях решила е да ги зарадва и да ги отърве от скучния сив свят в който живеят апоследък . Момицето усети аромата на морска сол и на някакви морски цветя. Нежният бриз нежно галеже разпуснатите коси на девойката ,а това я караше да се успокои и да релаксира.Тя видя как слънцето ярко светеше над красивия морски бряк както и няколко чайки който летят над кристално чистото море. Момицето се усмихна и тъкмо се канеше да тръгне да се разхожда из райското кътче когато се появи професоката и извика всицки уценичи да се съберат за малко при нея. Всички първокусници седнаха не едни шахматно подредени столове и зачакаха какво сте им каже жената. Този час те само преговаряха всичко което бяха казали за транфигурацията като наука от предишния час.След като свършиха със преговора професорката им каза че е доволна от тези коита са си предали домашните ,а другите които не са и предали да побързат Каза и че този път домашно няма да дадън,но след няколко часа сте правят тест след което се чу някой първокусници да ахват от ужас. Професорката каза че до края на часа са свободни и могат да правят каквото си искат. Всички деца се разпръснаха на различни места по брега а Анаилия започна да се забавлява сама което за нея беше доста по-добре отколкото да се депресира и потиска. Часът свъррши и децата излязоха от стаята със огромно нежелание и зачака със огромно нетърпение следващата си ас със професорката. На излизане момичето изненадано видя как Ромео стои и я чака но тя му беше прекалено обидена и наранена за да му заговори затова тя го отбягваше през целия път когато той вървеше след нея.