Aмелия влезе в Голямата зала, очаквайки вече да е препълнена от нетърпеливи ученици, но вътре завари едва някой от своите колеги. С бавна крачка се насочи към катедрата и зае своето място на масата. В очакване запълването на залата тя подпря глава на ръката си и се загледа в някаква далечна точка. Мина доста време, от както бях тук за последно, мислеше си Амелия. Сети се за моментите, когато тя седеше на малкото столче и старата разпределителна шапка беше на главата и. А етоя сега пораснала, станала още по-хубава, седеше на масата на учителите и с периферието си наблюдаваше влизащите ученици.
Залата беше Пълна. С леко почукване по чашата директорката даде знаек, че учениците, а и всички останали трябва да запазят тишина.Започна дългата и отегчаваща , поне за амелия беше такава, реч. Слушаше я почти заспала, докато веселата част, обявявяща началото на празненството и разпределителната церемония, не я накара да живне и да застане в прилична позиция за началото.
Индекс 
