Домът на сем. Доусън

Семейство Доусън живееха в красива двуетажна къща в Лондон. Алисън много обичаше да се разхожда в голямата градина и да плува, затова семейството имаха голям басейн. Те живееха в края на града близо до една гора

СНИМКИ
Къщата отвън
Холът...
Стаята на Алисън
Стаята на брат и
Спалнята на родителите и.
Градината
Кухня....
Вътрешен басейн
Външен басейн
Библиотека
Банята на Алис
Банята на втория етаж
Банята на първия етаж
Стаята за гости
Къщичката на дървото

Алис се събуди рано сутринта, вън валеше и беше студено.Родителите и бяха на работа даже и в неделя, а брат и още спеше затова те отекчено
се просна на дивана и включи телевизора. Тя разгледа всички канали, но както винаги в неделя сутринта нямаше какво да се гледа. Затова Ал си пусна музика и зачете една от любимите и книги (отново).

"Пристигнах ли вече?-О,колко дълъг път"...Е да вече бях пристигнала пред една огромна къща на сред полето.Имаше малки кръгли прозорчета,който наистина ми харесаха,а гаражът беше по-голям от моята стая взета с хола при баба ми и дядо ми."Как ли ги поддържат тези ливадки?"
-Няма съмнение,вече съм тук!-докато говореше това момиченцето видя табелката на кутията за пощата с ясни златни буквички "Семейство Доусън".
Джо се придвижи до вратата,като едва стигаше дсо звънеца по средата-е каквато къщата такава и вратата.
Вратата бавно се отвори и дълга време се очакваше някой да излезе за да каже "Добър ден~!",но не всичко вътре кипеше и всякакви хора се разхождаха сякаш организирали парти със кетеринг.
-Някой ще ми обърне ли внимание-промърморих тихо под носа си като се приготвих да вляза.
В този момент се появи слаба жена със руса коса-,вно тяхна слугиня като видях изсушените и ръце.
-Какво ще желаете в този хубав ден?-"няма съмнение слугиня е...".
-Ами...ам...търся едно момиче от моя дом,то ме покани такова тук ,защото за празниците дядо и баба нямат със какво да ме нагостят и тя ми предложи такова ъ..?!
-Момиче,какво момиче?!да не става дума за онова момиче дето преди малко се запознах някаква си Алис?!-отговори тропнато жената.
-Точно,няккавата Алис ми трябва.-погледнах я злоядо,все пак не беше хубаво да си говорим на някаква и никаква...по простата причина,че бях никаква.
Жената направи жест да я последвам и ме покани на една малка масичка в задния двор да почакам Алис.Чу се трополене по някакви стълби и то определено беше подстакачане,даже в тоз с музиката...
-Разбира се,ACDC!-изшушуках аз и то незнайно на кой,може би на птичката,която беше кацнала на рамото ми.
Реших да изчакам и поседнах на масата като знаеки,че ако ям пред чужди хора ще се задавя,пък и съм гост не пипнах масата предсебе си...Тя бе напълнена с курабийки,шоколад,сок и всякакви други бонбончета.....

Алис слезе надолу по стълбите.Отвън на масата я чакаше Джо.
-Здравей, надявам се, че не си се уплашила от приятелите на брат ми.- усмихна се Ал и седна на масичката.- Искаш ли да се качим в моята стая далеч от тая шумотевица.
-Разбира се-отвърна момичето и погледна към хората вътре.
След леко кимване от страна на Алисън, двете момичета се качиха към стаята на Алис.
-Стаята ми не е нищо особено, но дано да ти хареса. -каза Ал преди да влезе в стаята.

-Уоу,това дворец или замък или стаята ти е?-Изтъкнах с такъв тон,че ако ме бе чул Президента на България,сигурно щеше да ми обърне внимание.
Зачудих се за момент дали тук ще спя или има отделна стая,но реших да си замълча,единственото което исках в момента е да истичам..."боже,ако това момиче види в какво живея аз ще извика някой от префърцунените приятелки на брат й да ремонтира-тя като си счупи нокъта" след тези мисли ме побиха тръпки.
Направиих няколко крачки и видях,че съм с обувките си,а бе неудобно да влеза в земния рай с обувки..
-Хей Алис може ли да си взема куфара от вън?Оооо не то навън пръскачките са се включили.
Изтичах без да оставя да ми отговори момиченцето,няколко пъти се препънах на идеално изчистения под "Ох ако се затичам още може да се подхлъзна на толкова лъскаво..".
Онази жена беше тъкмо излязла през вратата с прекрасна розова рокля,без да успея нещо да кажа застанах до вратата и я зазяпах.Без да направя нищо вратата се отвори,а неколтурната жена се обърна към мен.
-Какво има пък сега?Намери ли Алис?!
-Алисън-поправих я.-Да намерих я и отивам да си взема куфара.
Изгледах я злобно и изтичах няколко метра по напред,точно до пощенската кутия си взех куфара.
-А този пърцал твой ли е-каза жената изодзат.
Върнах се бавно на нивото на погледа и я загледах злобно,като не разбирах нейните намеци."Офф и в тая къща ли не съм желана..."
-Джо или Джорджия приятно ми е,моите парцалки ви се покланят,радвам се че вашите са дизайнерски.Ще се срещаме тук често докато не започне годината....
-Хей малката я не говори така.Аз съм гаджето на брата на Алис и няма да позволя някакво лапе да говори така.-каза яросно жената.
-Разбира се,лек ден-усминах се нежно и отново подхлъзвайки се назад се върнах към стълбището.
Пристигнах и се събух пред вратата като веднага някакъв господин ми взе обувките "Ъхх и обувките ли ще ми крадът?"...Влязох и оставих куфара си до вратата като загледах Алис.
-Страхотна стая!Хей ще ме разведеш ли из къщата??И как се казва брат ти?!

п.с.Моля те описвай,моля те,моля те...обичам да чета дълги постове.
п.с.2.Съжелявам,ако има правописни грешки...

-Ник, аа да не си се срещнала с неговото гадже, че питаш?-попита Алис веднага след въпроса.
-Нещо такова-изкикоти се Джо.
Двете момичета тръгнаха по дългия коридор.
-Това е стаята на брат ми-каза Алис и отвори вратата на стаята на която пишеше с големи букви "Не Влизай" и те се озоваха в голяма стая с голямо легло и много буклуци по земята.
-Лол, много е чисто-упули се Алис и се изсмя.- Следващата стая е тази за гостите. Ти ще трябва да си избереш едно от двете легла.
В една хубава се стая бяха разположени две легла с бели чаршафи и сладки възглавнички. Стаята даже имаше и тераса.
Момичетата излязоха от стаята и се запътиха към банята.
-Тук е банята на втория етаж.- Алис отвори вратата. Банята беше цялата със сиви плочки, голяма вана и място за гримирване. Следващото място беше библиотеката. След като двете влязоха вътре Алис заговори:
-Понеже много обичам да чета книги, нашите ми направиха библиотека с надеждата, че ще им простя, но няма да стане.
Библиотеката беше голямо и просторно място с много книги и удобни диванчета.
- Сега вече ще слизаме на първия етаж, тук няма повече какво да се гледа.
Купонът беше свършил затова двете Слидеринки спокойно можеха да огледат първия етаж без някои "харпии" да ги безпокоят. Те влязоха в хола.
-Това е холът, кокто предполагам че си се сетила.
В хола имаше много бели дивани както и голям телевизор и много картини.
-Много е хубав-възкликна Джо.
-Да но е така само когато е празен-отвърна и Алис сякаш вътре имаше голяма кофа с буклук.-Ако искаш да излезем навън, в градината и да ти покажа къщичката на дървото. Джо кимна в отговор. Те излязоха навън и се озоваха в нещо като "зелен свят" с много дървета. Следващото място на което двете момичета отидоха беше басейнът. Той беше голям и дълбок.
-Понеже сега е много студено преди година нашите ми направиха вътрешен басейн, защото пак се опитаха да ми се подмажат. Но него няма да ти го показвам сега, но някой път може да отидем да плуваме, ако искаш се. Джо само се усмихна леко.
-Сега идва ред на най-любимата ми част в цялата къщата -къщичката на дървото.
Къщичката се намираше в началото на близката гора. Къщурката бее направена за не повече от двама човека и до нея се стигаше по едно въжено мостче. Двете момичета тръгнаха към къщата след обиколката......Вече пред вратата Джо попита:.....

-Хей какъв е този звук от вътре,я момчешки глас???
Застанах пред вратата и като се огледах вътре всичко беше направено от дърво."Супер като колиба за кучета...,само дето тука аз се явявам кученцето...Къде ми е каишката"-в този ред на мисли тръгнах на пред и се пребих на прага.Вече паднала на земята пред мен беше момче усмихнато и сякаш ми се присмиваше.
-О имаше праг,май забравих да те предопредя Джо!
Станах и забелязах загриженото лице пред мен на някакво 15 годишно момче."По дяволите защо седа и го зяпам като първата глупачка?Аааа да как може да ходи с такава злобарка като тая мацка с розовото от вън?-Има ли 40 кила тая случайно?!"
-Джо запознай се това е брат ми-Ник,ник това е Джо от нашия дом Слидерин.
Аз подадох по инстинкт ръката си напред, а момчето взе ръката ми я целуна при което усетих,че леко се изчервявам."Ех,романтик като всички останали докато не те вкарат на топло?!"...
-Радвам се да се запознаем Джо.
-Аз не се радвам да се запозная със злоядата мацка от вън,която ти е гадже.-отвърнах без да осъзнавам с кой говоря.
Алис и брат й се засмяха на глас толкова силно все едно са глътнали микрофон и прикриха с ръце устите си."ууу момчето има сладки усни..."
-Ще донеса нещо да хапнем-извика малко по-силно от колкото можах да понеса..момчето.
Когато стана се видя,че е висок само една глава над мен.Дънките му ме впечатлиха и се загледах в тях "сигурно са оригинални..."-потръпнах при тази мисъл..Момчето само се усмихна и отципи малко черния си суичер,а отдолу пролича блузата на BLINK 182.
-Хей и ти ли си фен на блинк?-попитах с глупав поглед.
-Ха,ха слушам ги от преди да си родена...-отговори грубо той.
Аз се обърнах и седнах троснато на неговия стол,като забелязах,че сестра му вече е седнала на стола и ме гледа леко злоядо.Имаше едно мъничко прозорче,през което се загледах да видя колко на високо сме,докато не осъзнах,че виждам едно малко растение като кокиченце от вън.
През това време Ник излезе на вън-видях спортните му обувки да се запътват към къщата.Реших,че е време да поговоря с Алис.
-Хей,Алис харесваш ли розовото?
-Да,разбира се нали стаята ми е в такъв цвят.
-Оуу той изразява романтика!-отвърнах...
-хей какво ще искате да ви донеса?-в този миг като се обърнах познах гласа на Ник.
"Та аз го познавам от няма и две минути и вече му различавам сладкия глас-ей момиче не се увличай,защото ще загазиш..."
-Шоколад!-отвърна бързо Алис.
-Аз ще искам само един топъл шоколад и ако имате карамелени бонбонки.-спокйно промърморих.
-О,добре!
Докато отново погледна зад себе си той вече беше донесъл всичко и ми наливаше топлия чай..Беше се навел лекичко над мен,а мириса на парфюма му ме омайваше.Сякаш бях литнала на високо.
-Хей не съм малка седни при нас!-казах му аз като тръгна да ми разопакова бонбончето.
-Къде да седна?-попита Ник.
Станах и му отстъпих като той седна и ме дръпна за ръката-толкова нежно ме хвана..и седнах върху него..Бях приблизително висока вече колкото него,а очите му кафяви ме гледаха от близко.Устата ми се изпълни със слюнка,но реших да си затрая...
-Хей,Алис защо реши да ме поканиш?!Кога почва годината?-като загледах любопитно към двамата,но повече не можеща да сваля поглед от брат й.

-Незнам може би да не прекарам дните си сама, а колкото до ругия въпрос си нямам и идея, но се надявам да е скоро, защото искам да се махна от тая лудница.-отговори Алис като си взимаше от шоколада.
-Лудница?-попита озадачено Джо.
-Ооо ,нищо особено просто не се разбирам изобщо с родителите ми и нямам търпение да се махна оттук.
Алис гледашв право в очите на Джо докато въвчеше шоколада си сякаш беше кралицата на Англия. И тогава Ал забеляза, че Джорджия не откъсва поглед от брат и. "Уоу мислеше си тя, ся само тва ми липсва приятелката ми да се влюби в брат ми, но както и да е".
- Та, Джо ще ни разкажеш ли нещо повече за теб? Къде си отраснала? С кой живееш? и други неща?-попита Ник без задръжки, а Алис остана направо с отворена уста, сякаш беше готова да глътне някоя муха. Все пак брат и не беше добър слушател и винаги се смееше на всичко което кажеш, а сега той гледаше със сериозен поглед към момичетата .

Аз го загледах в пълен шок като този въпрос ми беше едновременно неудобен и непреятен.
"Е,все пак се интересува,но какво по-дяволите му пука?....?...?".
-Ами аз такова...Мама и татко много пътуват,защото работят като екскорзоводи на деца в други магически училища.За това
дядо и баба й пък са постоянно в къщи въпреки,че дядо и до сега е кмет
на градчето им.Живея във Франция, град Вилньов д'Аск,намиращ се в
Северна Франция.Разположен е в департамент Нор на регион Север-Па дьо
Кале. Той е град-сателит на Лил. Отстои на около 10 км източно от Лил и
на около 10 км западно от границата с Белгия.Детсвото ми минава трудно и ами не в много богатство.-Спочудих се дали разбраха думите ми от бързината с която ги казах.
Загледах се в своята приятелка Алис и й се усмихнах няккси много засрамена.Усетих почервеняването на лицето ми и скрих усмивката си.
-Хей може ли малко..-като се настаних по удобно в Ник ,който махна ръката си от коляното ми и ме гушна през кръста като взе един малък бонбон.
Аз реших да последвам неговия пример и взех бонбонче,на него пишеше "VELLE",което преведено значише карамел."Това момче пък обича моя тип бонбони,който са най-малко... в опаковката",аз бързо разопаковах и сложих един в устата си като направих найлончето на топка и се зачудих къде има кошче.
-Тези са ми любимите,дай опаковката аз ще ти я задържа-отвърна момчето.
-Благодаря,но това са и моите любими!-след тези думи подадох опаковчицата.
Ник ми се усмихна със пламващи очи...Забелязах,че сякаш ми намеква в стойката че може да грабне повече бонбони от мен.
-Алис я си вземи и ти бонбонче де!-отвърна брат й.
Изведнъж той все едно ме погаделичка докато ме хвана за рамото с опаковчиците и ме погаделичка.Аз се засмях малко,коте ого накара да помръкне за мик и изглеждаше угрижен.
-Какво има?-попита с леко притеснена нотка...
-Амии ..имам неистов гъдел навсякъде.-изгледах тъпо и двамата подхилкващи се покрай мен.
Ник започна да ме гъделичка и аз да се смея,след няколко секунди щях да падна от него,но той ме хвана по-здраво в прегръдката си ,което ме накара да се почувствам сигурна и спря да ме гъделичка.Аз бях бясна заради това и леко щастлива едвам се накарах да спра да се смея и реших да го охапя по врата като му направих червено.
-Ето виждаш ли да ревнува гаджето ти.
-Бившето-поправи ме той.
Той ми хвана ръцете здраво и ми ги стискаше като мен ме болеше,но същевременно усещах допира му до ме,което ме караше да се чувствам объркана и може би малко по спокойна от обикновенно.
-ХЕЙ ВИЕ ДВАМАТА СТИГА!-изкрещя Алис и ние зпряхме озадачени.
Явно от далече чуха нашите викове,защото един от мъжете,който се приближи до къщурката я огледа съмнително.Е,поне обувките му бяха хубави.Приближи се толковоа че да го чуем и каза:
-По-тихо приготвяме второто парти?!
"Второ парти ли,ей тия хора не спират да правят парти" помислих си аз като се натъжих в момента в,който ми дойде тази мисъл.Единственото ми парти през целия ми живот е било с група пенсионери от който бяха баба и дядо,но пък пиехме чай и беше забавно де.
-Хей разкажете си и вие малко от историята?...Алис искаш ли бонбонче?Кой са ти любими?-попитах аз с лека усмивка.

Това множе би беше най-ужасната тема която можеха да захванат. "Защо точно за миналото ми" вайкаше се наум Алис.
-Амм...започна не сигурно Лис- като малка бях обичано и щастливо дете. Обичах родителите си. Когато бях на 5 подпалих с поглед играчката на брат ми и тогава нашите ми казаха, че съм магосница. Имах баба, която много обичах, но тя се разболя и почина. Така наречените ми родители не ми бяха казали за болеста и и след като тя почина не можах да им простя и даже бях избягала от вкъщи за известно време. Ми в общи линии това- така завърши разказа на Алис.
-Много съжелявам за баба ви-каза Джо.
-Оо няма нищо-отвърна Ник от името на сестра си.
Алис го погледна толкова злобно, че чак момчето се поправи.
-Ъхмм исках за кажа, че и аз много съжелявам.
-Той просто никога не е бил близък със нея , затова не му пука толкова колкото на мен.-каза Алис и погледна с омраза към момчето.- Иди да вземеш нещо за пиене-довърши Ал.
-Добре, но само този път защото ако ти протеворича сега после ще ме убиеш-отвърна и Ник и злезе. Тогава Джо попита:......

» Домът на сем.Пърсуит
» Домът на сем.Грийн
» Домът на Амелия Айс
» Домът на сем. Паркър
» Домът на Сами