Балната зала

Бети и Тейлър влязоха в Балната зала, която беше прекрасна.Светла, просторна и пълна с хора.Имаше най - различни храни и напитки.Бети не можеше да танцува, затова се отправи към масите за да седне.Изведнъж една ръка я дръпна и се оказа, че това е Тейлър.
- Искаш ли да танцувама? - попита той и се усмихна.
- Аз..Ъм...Разбира се! - възкликна Бети и двамата се запътиха към дансинга.
Изведнъж започна една бавна песен.Двамата се завъртяха и затанцуваха в такта на музиката.

След като си взеха да пият пунш двойката се запътиха към една кристална масичка.Ромео като кавалер дръпна стола на Ана след като Ана седна той я придърпа към масата и после той седна. в продължение на няколко минути двамат нищо не казхваха а саво се гледаха влюбено един в друг и си държаха ръцете сплетени върху малката маса. Ако някой ги видише стеше да каже че се познават от векове което не е истина.Истината е че те се познават само от няколко седмици но те наистина държаха на един на друг и бяха лудо влюбени. На тях не им беше нужно да казват думи за де се разберат,а само с един поглед се пазлират какво искат да си казат взаимно. Момичето реши че е крайно време да наруши неловкото мълчанието в което бяха изпаднали двамата.
-Е,какви са ти първите впечетления от срещата ти със моето семейство?-след което Ана със огромно любопитство зачака отгорова на нейния любими.

Ана и Сириус пристигнаха на бала с леко закъснение.Още с влизането им пред тях ммина един сервитьор понесал поднос със чаши вино.Сириус грабна две от тяхкато едната подаде на партньорката,а от втората пи като докато отпиваше не отмести очи от лицето на момичето.
-Защо ме гледаш така?-Попита тя като леко се засмя.
-Как?
-Ами странно.
-Да не би да нямам право да гледам най-красивата жена на бала?
-Преувеличаваш.-Засмя се тя,но си пролича че комплимента и хареса и смутено се зае да си оправя косата.За момент двамата срамежливо мълчаха тогава оркестърът засвири някакво стар класически валс.Много от ученическите двойките се изтеглиха от дансинга не доволни от музиката като там останаха да танцуват само няколо по-възрастни двойки от учителите.
-Танцува ли ти се?-Попита той нехайно с надеждата че отговорът и ще е не.
-Ами всъщност да.
Тогава той преглътна съдбата си и внимателно се поклони взимайки ръката и в своята.Приближиха се един до друг и се завъртяха в такт с музиката.Неговата силна десница внимателно придържаше нейната нежна ръчичка,а другата му ръка леко докосваше кръста и.Потанцуваха малко и тя предложи да вземат още вино и да седнат някъде.Седнаха мълчаливо на една крайна маса и загледаха отново изпълненият дансинг.Тя тъкмо се беше замислила за нещо когато усети груба,студена ръка ан рамото си и рязко се обърна.
-Извинявай,презрамката ти беше паднала.
-Благодаря.-Отново се усмихна тя.Боже бяха приятели от толкова години,а сега докосването му да я смути.тя се учуди от себе си.И погледна към него.Той съсредоточено я гледаше през празната си чаша сякаш търси нещо по нея.
-Какво я зяпаш тая чаша.
-Ааа нищо просто ми е скучно.
-И на теб ли?На тия балове освен да се усмихваш на непознати,да кокетничиш и да се превземаш друго няма какво да правиш.
-Сириус се изсмя и се отпусна на стола си като разкопча ризата си и изпъшка.
-Ан го гледаше така сякаш ще го купува,но изведнъж в погледът и се появи някакъв дяволски пламък.Издърпа си стола до него и прошепна в ухото му.
-Ела с мен на терасата.
-Мъжът скочи в готовност и я последва към терасата.


-

Незнайният звук се усилваше със всяка една секунда.Беше тропот и то силен.Символичен жест от страна Клаус беше тропота който издаваше със своя жезъл докато вървеше из коридора.Беше си го запазил още от "Дурмщранг" и за това нямаше магическа пръчка.В крайна сметка се чувстваше доста по-добре с този магически жезъл от колкото с малката магическа пръчка.Специално заради бала беше в черен костюм за да уважи традицията, но всъщност не му пукаше особено за хората в Балната зала.Когато влезе, зимната му мантия бе поета от дамашните духчета.Той просто свали одеждата си и я метна в ръцете на едно от домашните духчета.След това просто се запъти към шевдската масата за да си вземе нещо за хапване.А по пътя си блъсна дузина от танцуващите без дори да им се извини.Всъщност те трябваше да му се извинят за дето му стояха на пътя и блокираха всеки опит на някой да се домогне до масата.Но на учителя по История на Магията хич не му пукаше.Всъщност трудно беше да се каже дали бе мъртъв или просто изражението на лицето му винаги е толкова студено и хладно.В крайна сметка стигна да целта си успешно като избута с рамо някой от джентълмените стоящи пред масата.Кафявите му очи не се отделяха нито за миг от храната и не поглеждаше към никой друг.Нито към колегите си, нито към учениците.Просто студа и непризъна лъхаше от него по всеки един възможен начин.Не продума нито дума докато похапваше малко от шоколадовия мус от който си бе взел.Не каза нищо дори когато му откраднаха чинийката с ядки пред очите.Просто игнорираше посвевъзможен начин присъстващите като си представяше,че е абсолютно сам и никой не му нарушава спокойствието и удоволствието да се самопчерпва от всичко по малко.

Лукас облече набързо новия си костюм. Както винаги закъсняваше и щеше да накара дамата си да го чака. Е, не че му пукаше особено, но трябваше да иде все пак вече си имаше уговорка. Мразеше балове и още повоче костюми. Бяха му супер неудобни и му беше трудно да се оправя със скапаните вратовръзки. След няколко безуспешни опита успя да я намести както трябва и вече бе готов. Докато вървеше към вратата на стаята се опита да приглади косата си, която бе щръкнала непокорно навсякъде, но опита му бе неуспешен. Той вдигна нагоре очи отчаяно и се примири да я остави така. Излезе от стаята и скоро стигна до залата в която щеше да се проведе бала. Огледа се, но никъде не видя дамата си, затова се облегна на едната стена и реши да я изчака. Скоро Мелиса пристигна и той пое ръката й и те си запробиваха път навътре в залата. Грифиндорката поиска да танцуват и той Лукас се съгласи неохотно. Те започнаха да танцуват бавно, но на слидеринеца му бе толкова безразлично и постояно гледаше на другаде. Не обръщаше голямо внимание на момичето, което се опитваше да завърже разговор с него. Изведнъж някакво момиче влетя в залата с красива и грациозна походка. Всички спряха да танцуват и се обърнаха да я видят, а някой зашушукаха. Впечатлението на Люк от нея бе че тя е най-красивото момиче, което е виждал. Той изчака нещата да поотихнат и се обърна към дамата си:
- Ще отида да взема нещо за пиене!
И преди момичето да успее да отговори той вече фърчеше към другата част на стаята. Оглеждаше се нерно и търсеше красавицата. Искаше да се запознае с нея, не по-точно трябваше. Вече нямаше да може да може да я забрави. Скоро я откри и отново си помисли, че е безкрайно красива. Той се приближи. Незнаеше какво да каже на такава красавица, но просто искаше да се запознае с нея.
- Здравей, аз съм Лукас Скот - поздрави я той и й се усмихна чаровно.

Младия мъж извърна небрежно поглед към новодошлата изискана дама.Почувства се изненадан,че въобще е заговорен след като хората около него не будеха никакви чувства у него.
- Добръв вечер! - отвърна й той като кимна позитивон към нея без да се усмихва.Все пак не намираше никакъв повод да прави това въпреки,че музата която стоеше пред него бе единствения човек който му продума още както бе дошъл на Бала.
- Добре дошла! Впечатляващо пристигане направихте. - повдигна вежди той и посега към масата за да си вземе едно шоколадовите топчета и го лапна бързо за да се анслади на разкоша на швейцарския шоколад.А той започна бавно да се топи в устата му и да гали нежно вкусовите му рецептори по един необикновен вълшебен начин.Почувства се замаян и почти опианен от следата на вкус от вишна.Почти като ликьор проникна през вените му и се разпостря из тялото му чрез кръвта му.
- Божествен вкус! - тихо прошепна той. - Опитай едно....подозрима ,че ще ви допаднат милейди. - промълви с мек глас като й подаде едно от тези сладки топчета.
Повдигна вежда в знак на екстаз или по-точно опредн от него след като усети топящия се шоколад в устата си.Беше напълно овладян от тази вълшебна приямка на швейцарските сладкари.Този път несъмнено бяха надминали себе си.Те бяха истински виртуазо щом се стигнеше до производство на сладкарни и шоколадови изделия.
- Дано ви харесат. - каза той към жената пред него която все още държеше чаша с вино в ръка.

Клаус веднагически промени изражението на лицето си.Самото съжбщаване на проклетата дума го накара да се намръщи.
- Аз нямам дама! - гордо заяви той. - Нима трябва да имам при цялото това наличе на зжентълмени тук.Не мисля,че бих се вписал в среда пълна с лекомислени и безрасъдни романтици.
Гласът му беше рязък и студен като зимен вятър а очите му бяха ледени като сняг Самия той се чувстваше така в мекушавата атмосфера в замъка.Просто все още не бе свикнал тук да живе сред мътнороди и други подобни.
- Ами вие драга?Кой вашият кавалер тук? - попита той като не мигна нито за секунда а гледаше събеседничката си право в очите без нито грам емоция.
Просто я последва с поглед докато течеше тишина помежду им.Тишина която щеше да бъде нарушена само от гласа на изящната млада дама.Той нямаше намерение да проговори преди да чуе отговора й защото беше любопитен да узнае кой е достатъчно достоен да бъде нейн кавалер.Кой бе толкова специален или глупав та да върви по свирката й.Но и тя пък си умееше занята на манупилуцията добре.Очите я издаваха,че умее този древен трик.Беше очевидно,че използваше външния си вид като оръжие а спуска беше чара й.Патрона бе стила и на ходене, обличане и дори говрене.Способна да заплени всеки човек,но не и Клаус.

- Не е нужно от демонстрация. - бързо рече професора когато зърна жадните погледи на останалата част мъжката аудитория в залата. - Сигурен съм,че имате завидни качества а и то си личи.
Поне учениицте още танцуваха и не бяха особено разсеяни.И все пак някой от тях напускаха дансигна и се насочваха към балкона за да се полубуват на гледката от там.Това смекчи и без това пълната зала с танцьори.Клаус продължи да наблюдава крадешком останалите въпреки,че разговораяше с красивата жена.
- Но щом не сте тук за да унижавате наивните джентълмени, какво ви води насам? - попита той поглеждайки с голяма доза съмнение към младата учителка. - Нима сте дошли просто да отчетете присъствие или се крие друга причина в посещението ви тук?
Гласът му беше един от малкото които се чуваха.Не заарди музиката може би защото бешее динственият човек който разговаряше в този момент докато някой от мъжете се престурваха,че танцуват а всъщност правеха съвсем други неща.Това би било комично, ако беше мъгълски бал, но тогава Клаус не би пристъствал изобщо а това винаги бе придружавано с голяма доза скука.
- Може би само на мен така ми се стурва или само ние сме единствените здравомислещи магьосници в тази зала които не се правят на идиоти и да танцуват такава жалка музика.Кой е отговорника за музиката тук?