Балната зала

Заглавие: Re: Балната зала Сря Яну 06, 2010 4:37 pm

Лукас се усмихна приветливо и я попита дали може да седне при нея и тя му кимна положително. Той се настани до нея и продължи с разговора им:
- Искаш ли да ми бъдеш партньорка щом не харесваш сегашния? - попита я той леко смутено.
- Разбира се - отговори му тя с лъчезарна усмивка.
- Е, ти в кой дом си? - попита Слидеринеца и я погледна очакващо.
- В Рейванклоу съм - отговори му тя усмихнато.
- Значи си умничка - и се усмихна приветливо, а след това добави гордо - Аз пък сам в Слидерин и честно казано ако бях попаднал другаде щях да напусна училището.
- Защо? Не харесваш ли Рейванклоуци? - вдигна вежди Блеър въпросително.
- Ами досадни са, но има някои големи изключения като тебе - отговори и Слидеринеца. Тя понечи да каже нещо, но бе прекъснато от писклив момически глас:
- Нали каза че отиваш само за питие? Коя е тази? - това бе партньорката му, която го бе потърсила. Той завъртя очи от досада и се обърна с подигравателна усмивка към грифиндорката:
- Ол, напълно те забравих - кажа и небрежно той - А това е новата ми партньорка. Съжалявам мила, но доста ми доскуча с тебе - а след тези думи и направи една извинителна физиономия като завършек на всичко това. На лицето на Мелиса се изпиша тъгa, а очите и се напълниха със сълзи, че Лукас не се сдържа и се разсмя гръмогласно. Момичето побягна и се скри в тълпата, а слидеринеца още се смееш. Когато спря да се смее погледна към Блеър и видя че тя говореше с някакво момче.

Заглавие: Re: Балната зала Сря Яну 06, 2010 4:57 pm

За нещастие, Артур се бе дотътрил при Блеър, забелязвайки, че говори с друго момче. Първокурсникът не изглеждаше много разочарован, но му беше станало кофти за това, че момичето, което е поканил на бала го е изоставило. Но каква вина имаше Блеър, при положение, че той не правеше нищо друго освен да стои и да наблюдава останалите ученици в залата.
- Съжалявам, Артур - каза Блеър, сдържайки се да не се засмее на изражението му. - Наистина трябваше да помисля преди да се съглася, просто не ми е забавно, а и си мислех, че ще ти е все едно какво правя, щом стоиш постоянно. Дори си бях помислила, че си заспал.
- Прави, каквото искаш - троснато й отвърна момчето и се обърна, тръгвайки към другият край на залата. Блеър остана загледана в него за няколко секунди, но след това отново се обърна към Лукас.
- Ох, най-накрая се измъкнах - засмя се Рейвънклоуката, поглеждайки към симпатичното момче. Беше толкова сладък, а и не изглеждаше злобен, както другите Слидеринци. Или може би само към нея се държеше така?
- Да и аз се оттъвах от ''партньорката ми'' - каза той, образувайки кавички с ръцете си, а Блеър се засмя. Освен, че беше хубав, беше и забавен. Надяваше се само да не му онръзне бързо и на следващият ден да започне да я отбягва.

Брой мнения : 51 Join date : 20.12.2009

Клаус Гретхелт написа:: - Не е нужно от демонстрация. - бързо рече професора когато зърна жадните погледи на останалата част мъжката аудитория в залата. - Сигурен съм,че имате завидни качества а и то си личи.
Поне учениицте още танцуваха и не бяха особено разсеяни.И все пак някой от тях напускаха дансигна и се насочваха към балкона за да се полубуват на гледката от там.Това смекчи и без това пълната зала с танцьори.Клаус продължи да наблюдава крадешком останалите въпреки,че разговораяше с красивата жена.
- Но щом не сте тук за да унижавате наивните джентълмени, какво ви води насам? - попита той поглеждайки с голяма доза съмнение към младата учителка. - Нима сте дошли просто да отчетете присъствие или се крие друга причина в посещението ви тук?
Гласът му беше един от малкото които се чуваха.Не заарди музиката може би защото бешее динственият човек който разговаряше в този момент докато някой от мъжете се престурваха,че танцуват а всъщност правеха съвсем други неща.Това би било комично, ако беше мъгълски бал, но тогава Клаус не би пристъствал изобщо а това винаги бе придружавано с голяма доза скука.
- Може би само на мен така ми се стурва или само ние сме единствените здравомислещи магьосници в тази зала които не се правят на идиоти и да танцуват такава жалка музика.Кой е отговорника за музиката тук?

Тейлър просто примига няколко пъти,миглите й нежно докоснаха кожата й и отново ги отвори.Кристално-сините й очи се впиха в светлинките на полилея.
-Води ме насам любопитството,интереса или просто останалото което в някаква степен ме подтиска да съм в кабинета си или у дома,колкото и да обичам да съм сама.На дали съм дошла да разигравам някой от наивните хлапета тук,ако исках това до сега щяха да са наредени в колонка..-засмя се Тейлър и ангелския й смях отекна в помещението.
-Но да минем на друга тема..не ви харесва музиката?! И само това е причината да не се забавлявате?! Не мисля.По-скоро си търсите някакъв вид извинение,за да не се забъркате в нещо,да не си подроните авторитета,страх ви е.-с всяка дума намаляваше все повече тонът си,сякаш изсъска последните си думи "страх ви е".Изправи се грациозно,наметна си ръкавите,пооправи косата си,цялата блестеше.Завъртя се и точно преди да изчезне промълви:
-Дълго ще си мислите над думите ми,колкото и да го отричате,и колкото и свирепо да се опитвате да си втълпите друго..От своя страна-аз никога нямам какво да губя.
Изчезна и от нея остана само лек сребрист проблясък в залата..