Уроци на Първокурсниците

Тъй като Пейтън нямаше търпение да се запознае с първокурсниците и беше много сигурна, че ще ги обикне още от самото начало, бе решила да им подготви една доста приятна изненада. Вместо да учат в обикновена класна стая, те щяха да прекарват часовете си на слънчев плаж, където със сигурност щеше да им е много по-забавно. Всъщност това беше кабинетът по Вълшебство, но с няколко заклинания, Пейтън бе успяла да постигне този красив вид.

Пейтън излезе от учителската стая, където току-що бе имало събрание на всички преподаватели. Жената погледна през големият прозорец, но веднага остана разочарована. Надяваше се скоро отново да види слънцето, но надеждите й бяха напразни. От два месеца беше много студено и не спираше да вали сняг или дъжд, а черни облаци постоянно закриваха небето. Оставаха само няколко минути до началото на часа. Преподавателката нямаше търпение да се запознае с първокурсниците, затова реши вече да тръгва към кабинета, за да не закъснее. По-рано се бе погрижила да въведе кабинета в ''приличен'' вид. Сега, вместо скучна класна стая, децата щяха да се забавляват на слънчев плаж. Проф. Сойър слизаже бавно по стълбите към вторият етаж, където са намираше кабинета й. Дали децата вече я очакваха? Не искаше да закъснява, затова забърза темпото. Коридорите на Хогуортс бяха мрачни и студени, единствената топлина идваше от големи факли, които бяха закачени доста на високо. След няколко минути Пейтън вече се беше озовала до вратата на кабинета по Вълшебство. Оставаше й достатъчно време да се приготви за часа преди да дойдат учениците. Русокоската отвори вратата и прекрачи прага й. Веднага се озова на красив плаж, където слънцето грееше и се наложи да прикрие очите си, докато свикне. Беше си доста горещо, затова тя свали мантията си и се приближи до водата, където се образуваха малки вълнички. Колко хубава беше гледката, мислеше си тя, поне по време на час можеше да забрави за студеното време навън.
- Добър ден, професоре - чу се глас на момиченце, който накара Пейтън да се обърне към вратата на кабинета. Малката първокурсничка стоеше с отворена уста, без да знае какво да каже. То стоеше с широко отворени очи няколко минути, разглеждайки всичко около себе си.
- О, добър ден, сладурче! - грейна преподавателката, когато зърна малкото момиченце. Тя тръгна към първокурсничката, положи ръка на рамото й и я подкани да отиде с нея до беседката, която се намираше точно на плажа. Там щяха да се събират, за да си приказват и упражняват заклинанията.
След малко вратата се отвори и вътре се изсипаха няколко групички от ученици. Всички ахваха, когато осъзнаваха къде се намират. Някои дори си бяха помислили, че са объркали кабинета, затова излизаха, но Пейтън им махна с ръка да се върнат. Когато се събраха всички, учениците тръгнаха към беседката, където се бяха настанили Пейтън и момиченцето, което бе влязло първо. Всички се събраха, дори останаха няколко места.
- Здравейте, ученици! - поздрави ги Пейтън, усмихвайки се на първокурсниците. - Аз съм Пейтън Сойър и ще ви преподавам по предмета Вълшебство през настоящата година. Надявам се и занапред. Както знаете това е един много важен предмет и винаги трябва да посещавате часовете ми. Понякога прощавам на учениците и не пиша отсъствия, но се надявам да не го правите доста често. Почти всеки час ще изучаваме най-различни заклинания и за тези, които обичат практическата част ще кажа, че понякога ще правим по две или три. Не се притеснявайте за оценките си, защото предмета е лесен, интересен и много лесно бихте си изкарали добри оценки. Мисля, че това е всичко, което трябва да знаете. Но на последно място не забравяйте да се забавлявайте - смигна им преподавателката, след което се засмя.

Учениците бяха извадили пръчките си, няколко молива, тетрадки и учебници. Пейтън се усмихна като видя, че вече започват да свикват с обстановката с Хогуортс. Преподавателката извади и своята пръчка, след което заговори:
- Виждам, че носите нещата си, но днес няма да пишем, нито ще учим. Само ще се опознаваме, ако имате някакви въпроси не се притеснявайте да попитате. Повече от сигурна съм, че всички ще запомнят заклинанието, което ще направим днес, но, който си мисли, че няма да може тогава нека си запише. Понеже имаме достатъчно време до края на часа ще ви науча на една малка магийка, просто ей така за забавление. Сигурна съм, че повечето от вас са в настроение за практика, нали?
Учениците кимнаха и се усмихнаха на професорката, след което стиснаха по-здраво пръчките си. Жената също вдигна своята пръчка и я насочи към високият таван на беседката, а всички погледи бяха приковани в нея.
- Албо! - изрече спокойно тя, а китката й направи вълообразно движение. Веднага след това от върха на пръчката й се изстреля розов лъч светлина, а във въздуха се пръсна, образувайки сапунени мехури от най-различни цветове. Гледката беше много красива, а миризмата на сапун доста силна. Учениците ахнаха при това заклинание и Пейтън веднага разбра, че изгарят от нетърпение да го изпробват. - Както виждате това е заклинание за образуване на сапунени мехури, но странното в това е, че те не се пукат толкова лесно, както тези, които са направени без магия. Те просто изчезват след определено време, обикновено няколко минути. Хайде сега, ваш ред е! Не се тревожете, сигурна съм, че ще се справите. Ако не успеете от първият път, винаги можете да опитате отново!

[Искам Рп постове как преминава целият час. Как се опознаваме, как правите заклинанието, а ако искате можете да напишете нещо по-интересно, което се е случило през часа, за да ви е по-дълъг поста. Оценки, разбира се, ще пиша!]

Роб влезе в стаята по Вълшебство.Тя бе много приятна отколкото на другите.Тя беше на плажа.Робърт седна своето място Учителката се показа зад бюрото и започна да се представя:- Здравейте, ученици! - тя се усмихваше се на първокурсниците. - Аз съм Пейтън Сойър и ще ви преподавам по предмета Вълшебство през настоящата година.
Тя каза да не вадим пергамент и перо,защото ще имаме като за първи час практически урок.Професорката продължи да говори:Почти всеки час ще изучаваме най-различни заклинания и за тези, които обичат практическата част ще кажа, че понякога ще правим по две или три. Не се притеснявайте за оценките си, защото предмета е лесен, интересен и много лесно бихте си изкарали добри оценки. Мисля, че това е всичко, което трябва да знаете. Но на последно място не забравяйте да се забавлявайте - смигна им преподавателката, след което се засмя.Каза ни да извадим магическите пръчки.Роб извади своята и я стисна доста силно.Той се се притесняваше малко.След това учителя продължи:Повече от сигурна съм, че всички ще запомнят заклинанието, което ще направим днес, но, който си мисли, че няма да може тогава нека си запише. Понеже имаме достатъчно време до края на часа ще ви науча на една малка магийка, просто ей така за забавление. Сигурна съм, че повечето от вас са в настроение за практика, нали?
Учениците кимнаха и се усмихнаха на професорката, след което стиснаха по-здраво пръчките си. Жената също вдигна своята пръчка и я насочи към високият таван на беседката, а всички погледи бяха приковани в нея.
- Албо! - изрече спокойно тя, а китката й направи вълообразно движение. Веднага след това от върха на пръчката й се изстреля розов лъч светлина, а във въздуха се пръсна, образувайки сапунени мехури от най-различни цветове. Гледката беше много красива, а миризмата на сапун доста силна. Учениците ахнаха при това заклинание.Балоните не се пукаха лесно.Учителката вдигна роб да направи заклинанието и той изрече:-Албо
От пръчката му излизаха балончета .Учителката го поздрави,а класът заръкопляска.Звънецът би и всички тръгнаха към Голямата зала за обяд.

Пиша ти Приемлив, защото Рп-то ти е много кратко, копирал си повечето неща от моят пост. Можеше да ги опишеш и с други думи. Следващият път ще ти пиша по-висока оценка, ако се постараеш повече.
Проф. Сойър

Джеймс тръгна по коридорите право към кабинета по Вълшебство.До скоро се бе забавлявал прекрасно, но трябваше отново да мине на вълна учене.По пътя няколко портрета го заговориха, но той бързаше особено затова не им обърна внимание.След като успя да си пробие път между учениците които нямаха Вълшебство, но все пак гледаха към стаята той влезе в нея.Тя беше слънчев плаж с ярко греещо слънце.След малко обаче едно момиче от първи курс-като него влезе в стаята.Вниманието на непозната им професорка беше отклонено и Джеймс с неочаквана бързина се настани на първия чин.Тогава влязоха и другите и се настаниха по чиновете.Преподавателката им се представи ги окуражи да не се притесняват.Джеймс не се изненада като и тя както всички други започна да ги запознава с предмета си.Момчето както винаги записваше внимателно всяка дума и скоро ръката му откапа.Тогава за негово облекчение професор Сойър им обясни, че няма нужда да пишат втренчила погледа си в Джеймс.Грифиндорецът се опита да постави обратно в раницата перото и мастилницата , но тя вече претъпкана изстреля мастилницата и перото нагоре.Джеймс с търсаческите си уменя успя да се отдръпне навреме за да не му разбият носа.С неочаквано бързо движение професор Пейтън направи магия на предметите излетели от раницата му.Той разпозна магията като магия за безтегловност (Имобулус).Джеймс успя все пак да натъпка висящите във въздуха перо и мастилница и засрамено седна на мястото си.Професорката поиска всеки от тях да се запознае и понеже беше на първия чин се представи пръв:
-Казвам се Джеймс Пърсуит.Майка ми и баща ми са аврори.....
-По-късно трябваше да се запознаваме, сега ще практикуваме магия.
Учителката обясни, че магията която използват е за правене на балончета.Тогава Джеймс зададе уместен въпрос:
-Магията зависи ли от това колко силен е магьосника?
-Да, миличък-отвърна с своя нормален тон професор Сойър.
Тогава учитерката изпълни магията "Албо".От пръчката й излезе лъч от който се образуваха балончета.След като дойде ред на Джеймс да опита той насочи пръчката си към небето (тавана) и ивика:
-Албо!-от пръчката на младия магьосник излезе син лъч които беше толкова силен, че накара Джеймс да извърти пръчката си.След като необичайно дебелата струя от балони се разкъса хиляди балони се разлетяха из стаята карайки няколко ученици да падат на земята заради силата им.Звънеца би и всички бавно разочаровани, че хубавия час е свършил всички излязоха.

Някои неща в РП-тата ни се разминават, но въпректи това ти пиша Надхвърлящ Очакванията (+20т.)Поста ти ми хареса, но е кратичък.
Проф. Сойър

Сам тичаше към кабинета по Вълшебство.Дозапочването на часа имаше доста време,но момичето скаше да е първо.Докато тичаше красивата и дълга коса изписваше невероятни движения.Това придаваше малко приказен вид на Сам.
Най-после тя стигна до кабинет,разтвори вратата и влезе вътре.Нещо я ослепи.Нещо топло.Щом отвориочи Сам забеляза,че се намира на красив плаж.За момент си помисли,че е сбъркала кабинета,но после видя професор Сойър.Сам беше единствения ученик,но това не я притесни особено,защото до началото на часа имаше поне десетина минути.Щом се поздравиха двете седнаха на една голяма беседка,която играеше ролята на чинове.
Докато чакаше останалите й съученици да влязат Сам си извади нещата.Скоро стаята се напълни и часа започна.Професор Сойър започна да говори.Беше доста мила.Това определено хареса на Сам,защото още не беше забравила отношението на преподавателката си по куидич със учениците.Макар днешният час да беше първият и уводен учениците останаха доволни,защото се научиха да правят ново заклинание-да измагьосват сапунени мехури.Всички около Сам бяха успяли.Това даде кураж на момичето,взе пръчката си и замахна с нея като изрисева с ръката си вълна.
-Албо!-и след миг около Сам летяха двайсетина розови и бели мехури.Сам много се зарадве,защото това беше първата й успешно направена магия,която беше правила след като имаше магическа пръчка.
След като всички приключиха със заклинанието дойде ред и на опознаването.Доста ученици станаха и казаха две думи за себе си и семейството си.Сам доста се чудеше дали да стане и да се представи,но докато размишляваше тя се стресна от един мил глас.
-Скъпа,хайде да ни се представиш-това беше професор Сойър.
Сам стана и започна да говори едва-едва.
-Аз съм Саманта....Саманта Грийн....Ммм....Живея в Лондон.....Мммм.
-С какво се занимават родтелите ти?-попита заинтересовано жената.
-Мама има сладкарничка на Дигаон Али....Татко е лечител в Свети Мънго....Ииии....Дядо е бивш аврор-бързо каза Сам като гледаше надолу.
-Чудесно.Но защо се срамуваш?Нали не са убийци?Хайде,искам да вдигнеш високо глава и да се усмихнеш.
Сам послуша преподавателката си и я погледна със зелените си очи,а след това пусна една закачлива усмивка.Щом направи това сякаш по поръчка часа свърши и учениците бяха принудени да отиват към следващия час.Сам сивзе чантата,пожела лек ден на Сойър и излезе заедно с няколко момичета от Хафълпаф.

Браво! Много ми харесва поста ти, миличка. Просто не ми оставяш друг избор, освен да ти пиша Изключителен (+30т.)
Проф. Сойър

Следващия час Сибил имаше Вълшебство. Леко отегчена, се запъти заедно с другите Слидеринци към кабинета. Там беше само учителката, заедно с някакво момиче. Отначало всички си помислиха. че са объркали кабинета, или етажа, но учителката ги успокои и им каза да седнат. Всички насядаха и си извадиха нещата
Вълшебството беше лесен за изучаване предмет, но учениците изглеждаха отегчени.
-- Дано не вземем нищо тоя час -- провикна се някой.
Най сетне настана тишина. Учителката започна да говори. Представи се и каза на учениците, че този час няма да учат или пишат, само ще упражняват заклинание. Стана ясно, че учителката е добра и е склонна да прощава на учениците. Очевидно всички останаха доволни.
След това тя накара учениците да си извадят пръчките и им каза, че ще упражняват заклинане, наречено Албо. Тя замахна леко с пръчката си и в миг във вуздуха се появиха сапунени розови мехуро. Всички ахнаха и поискаха да да опитат да го направят.
Всички упражниха заклинанието и го направиха от първия опит. Не след дълго стаята беше препълнена с балони в различен цвят, които не се пукаха.
Дойде и краят на часа. Всички излязоха с усмивка на лицето. Явно предметът не беше толкова лош.

Доволна съм, но имам няколко забележки. Описвай по-добре действията на героинята си и пиши поне малко по-дълги постове. Приемлив (+15т.)
Проф. Сойър

Днес всички първокурсници има Вълшебство. Те още не бяха запознали с преподавателката и специално Алис се надяваше да е готина.
Това си мискеше Слидеринката докато вървеше към кабинета и се озърташе внимателно. Още щом открехна вратата си помисли, че е объркала стаята, но видя някои от Слидерин да седят на беседката.
Алис вдигна леко рамене и се присъедини към приятелите си. Преподавалтеката се усмихна леко и изчака всички да се съберат преди да почне часът.
След около пет минути беседката беше пълна с боботещи ученици. Всички те май се радваха, че часът има щеше да се проведе на слънчевия плаж.
Професора се представи и обясни на всички, че днес ще правят едно малко заклинание "Албо".
-Албо-изрече проф. Сойър и от пръчката и лумна розов лъч светлина и после се превърна на балончета.
Всички изглеждаха изненадани. Тогава на Алис и простветна откъде знаеше магията. Майка и баба и я бяха правили пред нея стотици пъти.
Това наистина много я натъжи защото никога повече нямаше да може да види баба си. "Няма да плача"- мислише си момичето докато някои от учениците бяха започнали да се опитват да правят магията.
Слидеринката изчака известно време докато се концентрира и след това замахна леко с пръчката и извика "Албо". От магическата и пръчка лумна розова светлина но не се превърна на балончета.
-Не може да бъде-каза съвсем тихо Алис, такаче никой да не я чуе. Не можеше да става така. Тя трябваше да може заклинанието. Ядосана на себе си Слидеринката се опита да се концертрира повече и изрече "Албо".
Този път розовата светлина беше по-силна, после се разпука като роза и се появиха безброй малки балончета.
-Успях-каза Алис по-силно този път и даже някои от съседните ученици я погледнаха.
До края на часа оставаха няколко минути и професора реши да даде възможност на всеки да се представи.
Първо беше някакво момче от Хафълпаф, после момиче от Рейвънклоу и така. Алис доста отекчена но най-накрая дойде и неин ред.
-Здравейте на всички. Предполагам, че вече сте разбрали коя съм.- Алис се усмихна ехидно и продължи:
-Казвам се Алисън Доусън. Живея в покрайнините на Лондон със така нареченото ми семейство, ако мога да го нарека така-продължи момичето като направи лека гримаса.- Имам брат по-голям от мен. Той учи в Дурмщранг за четвърта година. От чистокръвно семейство съм. Ммм...мисля че това е всичко в общи линии-завърши Алис и си седна на мястото, а някои от учениците я гледаха странно.
"Този час беше забавен" мислеше си момичето докато си събираше нещата сле биенето на звънеца.
После с високо вдигната глава изтича да настигне останалите слидеринци.

Хубав пост. Браво! Изключителен (+30т.)
Проф. Сойър

Още преди да отиде в "Хогуортс", бащата на Ромео му бе разказал, че вълшебството е много важен предмет, и ако той иска да стане добър магьосник, трябва да му обръща огромно внимание и да се упражнява много върху магиите. Точно по този предмет, децата се учеха на много магии и заклинания, когато се споменеше думата Хогуортс, всички се сещаха точно за това. Първокурсникът мислеше, че това ще се превърне в любимия му предмет в училище, не бе сигурен защото той никога не бързаше със заключенията без да се е уверил напълно.
И така, оставаше малко до първия час по вълшебство и Ромео имаше чуството, че всеки момент ще тялото вече ще пламне от нетърпение. Е, разбира се това се случваше преди почти всеки час, но сега той имаше чуството, че сърцето му тупти бързо като най - бързата куидична метла в света.
Дойде най - сетне часът по вълшебство, Ромео имаше чуството че е чакал това събитие с години. Като влезе в класната стая, вместо обичайното, което се виждаше като влезеш в такава стая, тук имаше плаж и момчето си мислеше, че е дошъл на екзкурзия на Хавайските острови, но се оказа че греши. Времето в стята бе изключително горещо. В средата се намираше дървена беседка, а до нея палмови дръвчета и разбира се пясък, а не паркет. Там учителката, приказваше заедно с още няколко ученика, защото бяяха подранили. Хафълпафеца се присъедини към тях, а след броени минути учениците бяха на лице и урокът започна. Учителката се представи:
- Здравейте, ученици! Аз съм Пейтън Сойър и ще ви преподавам по предмета Вълшебство през настоящата година. Надявам се и занапред. След това тя обясни, че ще е прекрасно, ако посещаваме часовете й редовно. Учещи те се бяха извадили учебници, тетрадки и моливи, но професорът ги успокои, като каза че днес няма да се пише, само ще обясни една проста магия. В следващият миг тя спокойно каза като китката й направи вълообразно движение:
- Албо! - веднага след това от върха на пръчката й се изстреля розов лъч светлина, а във въздуха се пръсна, образувайки сапунени мехури от най-различни цветове. Всички изпаднаха във възторг, а тя им обясни, че тези балони не се пукат лесно, а сами си изчезват след няколко минути. Тя добави, че трябва и те да опитат същото. Ромео се опита няколко пъти, но все не успяваше, когато обаче се съсредоточи напълно и спря да мисли за други неща успя и изстреля балончетата. Без да иска глътна единия балон, и като се изкашля след това, от устата му излязоха няколко по - малки балончета. Той си тръгна весел от часа.

Добре е, само че трябваше да опишеш подробно как правиш заклинанието. Надхвърлящ Очакванията (+20т.)
Проф. Сойър

Мадара бързаше за часа по Вълшебство. Освен ЗСЧИ и Трансфигурацията, това щеше да бъде един от тип-практически уроци, което го изпълваше с чувство да надмине очакванията си. Колко жалко, че не знаеше как някои от рода Учиха са се самопогубвали в опит да надминат лимитите си. Отнесен от тези мисли Мадара така и не забеляза групичката рейвънклоуки, които го следяха ...
Скоро се сля и с другите първокурсници, които бързаха за часа. Вратата първи отвориха ентусиазирани грифиндорци, които веднага зяпнаха като отвориха вратата. Последваха още физиономии от почуда. Мадара обаче не успя да види защо е така, тъй като пред него бяха застанали малко по-височки първокурсници. Някои от учениците понечиха да си тръгнат, защото си помислиха, че са сбъркали стаята, но госпожата мило ги прикани да влезнат. Чак тогава и гледката се разкри за пред Мадара - наместо класна стая, плаж - слънце, море. Момчето поразтръска глава и си рече наум "Леле, сигурно учителката ни е направила магия за преобразуване на помещения! Ама само ако и аз я знаех как да я правя ..." Мадара се опияни от мечти, но бе побутнат от една слидеринка, която го откъсна от тях и момчето се запъти след другите - към беседката. Едно вече беше ясно - това нямаше да е обикновен час. Всички се събраха, че даже и останаха празни няколко места. Мадара все още оглеждаше плажа, трескаво мислещ какво ли може да е заклинанието за това когато му стана горещо и свали мантията си, оставяйки я настрана. После впери поглед в учителката, защото тя започна ги поздрави с усмивка:
- Здравейте, ученици! Аз съм Пейтън Сойър и ще ви преподавам по предмета Вълшебство през настоящата година.
Следваха обичайните разяснения. Мадара много се зарадва, че тук ще има повече практика и изучаване на заклинания - че даже и по две, три! Наистина щеше да е лесно е забавно! След като учителката свърши с увода към предмета, Мадара знаеше какво да прави - той извади магческата си пръчка. Сърцевината беше направена от перо на феникс, с което Мадара доста се гордееше, тъй като Огънят бе символ на Учиха клана, а и освен това, момчето обичаше птиците. Съвсем беше забравил да извади нещо друго както обикновено правеше и когато госпожата продължи да говори, леко се сепна, но никой не забеляза.
От думите й последва облекчение за момчето - дори и нямаше нужда да вади обичайните си принадлежности. Учителката попита класа дали са в настроение за практика днес и Мадара кимна удобрително в хор с останалите, след което леко се усмихна, да не кажем и почти незабележимо. Тогава преподавателката насочи пръчката си към тавана на беседката, при което всички ученици погледнаха натам, след което изрече:
-Албо!
При това от пръчката й бе изстрелян розов лъч светлина, които се пръсна във въздуха, образувайки сапунени мехури от най-различни цветове. Мадара гледаше с любопитство. Миризмата на сапун го удари в носа и той вдиша дълбоко. Това му напомни един ден когато с брат си се къпеха заедно и си играеха с образувалите се сапунени балончета.
Учителката веднага премина и на обяснение на магията - беше очевидно, че това е магия за забавление. Мадара веднага се зае да я изпробва. Той се поотдели от останалите ученици и се съсредоточи. "Мога да го направя! Аз съм чистокръвен!" - рече си той и насочи пръчката си убедително нагоре, извиквайки:
-Албо! -от пръчката му изхвърча малка розова струйка, която във въздуха се разпръсна на сапунини мехурчета.
Мадара зяпна - дори и той не можеше да повярва, че от първия път му се бе получило. е, все пак е чистокръвен магьосник. Учителката видя това и дойде при него.
-Как се казваш? - попита го тя учтиво.
-М-Мадара Учиха. - кимна момчето.
-За първи път ли правиш заклинанието? - продължи учителката като пъро погледна нещо като дневник, който носеше.
-Ами ... да.
-Да, наистина - много добре! - усмихна му се тя мило. -Но не се отпускай - продължавай да упражняваш заклинанието. Сигурно си чувал приказката за късмета на начинаещия ...
Мадара кимна - той много добре знаеше, че учителката бе права. И така продължи да се упражнява, като госпожата се запъти към един хъфълпафец, който изпитваше леки затруднения. Групата от рейвънклоуки не изпускаха от очи Мадара през целият час, а момчето изобщо не ги и забеляза ...
Звънецът би, оповестявайки краят на часа. "Защо ли бе свършил толкова бързо?" - някои ученици запротестираха. Мадара също не искаше часа да свърша ... искаше му се още заклинания да научи, но не показа това. Просто прибра магическата си пръчка и се отправи към изхода ... следван от рейвънклоуките докъдето възможно за тях.

Ето това е невероятно РП! Просто нямам думи, РП за пример. Не знам какво друго да кажа. Продължавай само така! Изключителен + 5т. за РП-то (+35т.)
Проф. Сойър

Лейла седеше в общата стая на Грифиндор и гледаше през прозореца."Колко е хубаво в Хогуортс!" мислеше си момичето тя.Беше се отплеснало.След малко гласовете на една групичка грифиндорци,запътили се към изхода,го стресна."Къде ли отиват всички?"-зачуди се грифиндорката.Тогава се сети,че скоро има час по Вълшебство-първият за тази година.Прибра набързо нещата си в чантата и излезе от стаята.Днес,незнайно защо,беше в много добро настроение.Лейла вървеше по коридорите усмихната.Дори поздрави няколко непознати ученици.Повечето я гледаха странно.След малко грифиндорката беше пред кабинета.Бутна леко вратата.Мислеше си,че това ще е поредната голяма и усойна стая,но не...Изведнъж силно слънце озари лицето и.Тя сложи ръка над очите си.Огледа се.Беше прекрасно.Невероятен плаж с прекрасен пясък,палми и море беше заместил скучната стая.Момичето се ощипа,защото мислеше,че сънува.Това беше досущ като мястото,на което обожаваше да ходи.Първокурсничката се огледа и видя няколко деца.Отиде при тях и разбра,че тук ще карат Вълшебство.Това и се стори страхотно.Тя седна при останалите и зачака.
След малко часът започна.Професорката се представи на учениците и им обясни какво ще правят.Беше толкова мила,добра,забавна...Май нямаше дете,което да не я хареса.Тя ги зарадва и с това,че ще им покаже магия.Първата,която щяха да научат.Учителката вдигна ръката,с която държеше пръчката си и изрече "Албо!".В този миг розов лъч излезе от пръчката,разпръсна се и се превърна в множество разноцветни сапунени мехурчета.Всички ахнаха.Нямаха търпение да се пробват със заклинанието.Ето,че дойде и техния момент.Започнаха да се размахват пръчки,да се чуват разни странни думи.Някои не успяха от първия път,но после се получи.Лейла извади плахо пръчката си.Концентрира се,завъртя леко ръката си и изрече "Албо!" в този момент тънка струйка розова светлина излезе от върха на пръчката.И ето,че след малко няколко шарени балончета летяха из въздуха.Момичето ги гледаше щастливо.Много се радваше,че успя с първата си магия.След няколко минути мехурчетата се пръснаха с едно нежно "Пук!"Всички деца бяха се справили.Професор Сойър изглежда беше ги предразположила добре.
Краят на този прекрасен час наближаваше.Ето,че дойде време за запознаването.Няколко ученици от различни домове се решиха първи да се представят.Лейла беше от по-срамежливите и искаше да е от последните.Но ето,че дойде и нейният ред.Учителката и се усмихна:
-Да,представи ни се,миличка!
Момичето си пое въздух и започна.
-Здравейте на всички!-усмихна се то-Казвам се Лейла Джоунс.С някои от вас вече се познаваме.От дом Грифинор съм.Нямам родители,защото починаха преди няколко години.Живея с баба си в малко градче в англия.Къщата ни не е много голяма но е на прекрасно място-на брега на морето.Често обичам да плувам и да се гмуркам.Харесвам беззащитните животинки,като например домашните духчета.Това е общо взето.
Лейла погледна леко смутено учителката,но щом зърна сияйното и лице,се отпусна.
Ето,че дойде краят на часа.Никой не искаше да свършва.Грифиндорката сякаш се беше откъснала от реалния свят.За съжаление, след няколко минути пред нея отново бяха дебелите студени стени на замъка.

Много съм доволна. Изключителен (+30т.)
Проф. Сойър

Намусена и тъжна Сара отново гледаше през един от прозорците в стаята на момичетата .Тя бе свила краката си и ги бе обгърнала с колене и гледаше някъде в далечината.Навън отново беше мрачно и студено - нямаше и следа от слънчевата сутрин.Именно това бе развалило настроението на момичето .То с нетърпение очакваше топлите дни да долетят и в Хогуорт.Отнесена в размисли и спомени от ваканцията Сара не забеляза колко е часа.Имаше още време до началото на часа по вълшебство , но момичето все пак се реши да тръгне веднага.Тя облече своята мантия,взе магическата пръчка и учебниците и излезе от стаята.В общата стая на Рейвънклоур бе тихи - учениците се бяха скрили в стаите и мирно пишеха домашните си .Сарита излезе от дупката в портрета и бавно продължинадолу по коридора , който бе обсипан с портрети - някои спяха , други си говореха , а трети дори поздравиха момичето.най-накрая Сара стигна до кабинета по Вълшебство на втория етаж.ТЯ почука , но отвътре не се чу нищо освен шумоленето на вода - "сякаш вътре има море" - мислеше си Сара "Не вероятно ми се срува така , защото ми липсва плажа и слънцето " - заспори детето само със себе си .Момичето отново почука и след като никой не и отговори леко открехна вратата.Приятен топъл ветрец полъхна от кабинета , а щом Сара надзърна вътре въде красив плаж с беседка"Това е сън.Аз сънувам.Не може да се намирам в...в Рая" - мислеше си първокурсничката"Събуди се , събуди се" - продължаваше да звучи гласчето в главата на Сара.Тъкмо тогава влязоха и други деца, които имаха същите изумени физиономии .След като се събра целия клас учителката помаха на децата от беседката и те се отправиха натам.Всички взеха да се разсъбличат - бе им станало топло.След като седнаха и извадиха учебниците и пръчките си децата погледнаха учителката , която се представи:
- Здравейте, ученици! Аз съм Пейтън Сойър и ще ви преподавам по предмета Вълшебство през настоящата година. Надявам се и занапред. Както знаете това е един много важен предмет и винаги трябва да посещавате часовете ми. Понякога прощавам на учениците и не пиша отсъствия, но се надявам да не го правите доста често... - заобеснява учителката а децата с интерес слушаха.След като представи изискванията си (както всички други учители досега) професо Сойър поднесе още една изненада на децата с новината , че днес нямало да пишат , а щели да вземат само някаква магийка за забавление.Всички радостно се спогледаха , но след минута радоста им помръкна малко."Поредното представяне" - мислеха си всички първокурсници и се оказаха прави .Преди да упражнят лесната магия първо щяха да се "запознаят" ...Минаха няколко ученици ,които разказаха своите истории и след това дойде ред на Сара:
- Казвам се Сара Питърсън Певънзи - започна момичето-На 12 години съм - навършиг ги преди няколко месеца - уточни детето - МАйка ми се казва Емили , а съпругът и Уилям.Те се ожениха преди 2 години.Имам по малка сестра - Джесика.Тя е на 9 годинки и половина.Ние много се обичаме .Бих дала всичко за нея.Нашият баща почина преьди 4 години - момичето се разтрои , но този път успя да прикрие сълзите си - Това бе истинска трагедия за нас.Майка ми не можа да го преживее и затова посегна на живота си , но за радост успяхме да я спасим.Тя бе настанена в клинака за душевно болни в Америка където прекара цяла година, а ние със сетра ми бяхме изпратени при баба ни и дядо ни.След като я потърсихме тя вече бе се омъжила.Беше ни много тежко тъйкато в началото тя не си спомни кои сме - акзаха , че имала амнезия , но с течение на времето си върна паметта.Сега живеем в Уил и майка ми в Америка.Имам си домашен любимец - кученце(хъски) Мики , което много обичам и ценя тъйкато бе подарък от баща ми - Сара потрепери.- Аз ...освен това имам специални способности ,които съм наследила от прадядо си - мога да владея природните стихии - тук всички ахнаха.Съучениците на Сара бяха чували нейната история и преди - както и тя техните , но това тя не бе споменавала преди - Нека ви покажа - каза с по-весел тон момичето и изприпка до морето.Тя застана с лице към съучениците и учителката си и с гръб към морето , концентрира се и вдигна ръцете си съвсем леко .Мигом водата от морето се понесе нагоре и образъва водна стена.Изненадата бе описана на лицата на всички.Момичето се завъртя и водата е понесе нагоре.Т образува "водно торнадо"...Бе минала минута и Сара реши , че е време да се връща на беседката.Тя внимателно отпусна ръце и заедно със водата падна...Още една минутка мина и детето изоплува на повърхността.След като излезе от одата Сарита извади магическата си пръч и направи една бърза магия за изсушаване насовена към нея самата.След това се завърна на беседката където всички оживено обсъждаха случилото се.Сара им се усмихна и мирно се върна на мястото си...След като всички разказаха своите истории на учителката дойде ред за практика.Първокурсниците се наредиха един зад друг на плажната ивица и започнаха с опитите.Когато дойде редът на Сара тя извади пръчката си , насочи я във въздуха и въвсем спокойно каза:
-Албо- от магическата и пръчка излезе червена светллина , която се пръсна във въздуха , а от изкрите се образуваха мехурчета."това е невероятно.Лрасота"-мислеше си Сарита.Тя погледна учителката , която и се усмихна ,намигна и и я поздрави...Всички минаха реда си и след това учителката ги събра и им каза , че часът всеки помент ще всърши.Децата простенаха - не имсе връщаше в реалността където бе студено , мрачно ,вветровито.Искаха да останат тук на топлия плаж.С нежелание Сара отново се навлече с пълната униформа и заедно с другите си сученици излезе от топлия плаж и се озова в тъмния студен коридор на училището.

Супер е! Страшно много ми хареса. Изключителен + 3т. за Рп (+33т.)
Проф. Сойър

Докато седеше на леглото си с дръпнати завеси Джи си мислеше за живота си преди да стане магьосница и да дойде тук в Хогуортс.Тя се отнесе и замалко да заспи,но сестра ѝ я събуди и двете веднага затърчаха към кабинета по Вълшебство.Докато се лутаха по коридорите,двете сестри почти станаха на ледени висулки.Щом навън беше студено,то и в Хогуортс веше.На края намериха кабинета.Когато отвориха вратата,пред тях се разкри неописуема гледка.Беше топло и приятно,"стаята" или по-скоро красивото заливче с беседка близо до океана,където учениците и професора щяха да се събират за напред.Когато всички ученици се събраха,професор Пейтън Сойър започна да говори.
– Здравейте, ученици! Аз съм Пейтън Сойър и ще ви преподавам по предмета Вълшебство през настоящата година.
–Добър ден,професор Сойър!-поздравиха автоматично учниците.
–Днес ще упражняваме магията Албо.Сега извадете пръчките си.-продължи Пейтън.
Децата започнаха да ровят по чантите си.
– Магията е лесна.Само трябва да направите това вълнообразно движение и проф.Сойър извърши движението-Албо!
Когато изрече магията пръчката ѝ изстреля розов лъч светлина и по плажа запълзяха сапунени мехури.
– А сега е ваш ред.
– Албо-учениците направиха вълнообразното движение и по брега запълзяха много много сапунени мехури.
– А сега за да се уверя,че всички сте направили магията един вид ще ви изпитам.-Пейтън започна да вика учениците по имена.-Мадара Учиха(според Джес той се справи Изключително),Сара Певънзи,Джес Паркър.
Джи стана и направи магията.
– Браво Джес!-проф.Сойър продължи с имената.
Когато часа свърши тя изчака Мадара да тръгне към изхода.
– Здрасти,аз съм Джес.Ти как се казваш?-думите ѝ се изсипаха от устата.Да тя го намираше за симпатичен,но въобще не очакваше,че ще му проговори.
– Здравей!Аз съм Мадара-да,знам,звучи женско,но не е.Добре се справи със сапунените мехури.
– Не,не звучи женско,напротив много е хубаво.Благодаря!Ти също се справи-Изключително-засмя се Джи-Е,аз трябва да тръгвам за следващия час.Чао,ще се видим в Голямата зала.
– Чао,до после.
Джи тръгна към общата стая на Грифиндор с мисълта,че Мадара не се държи нагло като Слидеринец.

Надхвърлящ Очакванията (+20т.)
Проф. Сойър

Времето навън никак не се бе променило. Даже още по-лошо - доста често над Хогуортс падаше непрогледна мъгла и настроението на учениците се влошаваше повече. Понеделник бе настъпил и Пейтън отново имаше час с първокурсниците, към които вече започваше да се привързва, но жената знаеше, че ще стане така още преди да ги опознае. Напоследък тя също беше с доста мрачно настроение и не само заради лошото време. Усещаше някакво странно чувство, сякаш в Хогуортс имаше някакво тъмно присъствие, които не бе усещала до сега. Благодарение на дарбата й, с която можеше да усеща чувствата на хората, тя винаги разбираше кога ще се случи нещо лошо. За сега реши да не казва това на другите преподаватели, за да не ги тревожи, можеше и да е нещо друго. Пейтън се разхождаше из двора на училището, тъй като в момента всички бяха в обедна почивка. Разбира се само след няколко минути часовете щяха да започнат отново. Русокоската беше с мантията си, но въпреки това отново чувстваше големият студ. Успокояваше се с мисълта, че скоро отново ще види слънцето, когато започне часа. За да не губи повече време и да не закъснее, Пейт реши, че е време да се връща в замъка, за да подготви кабинета за поредното заклинание, което щеше да покаже на първокурсниците в този час. Из коридорите се носеха гласовете на развълнуваните ученици, които явно бяха приключили с обяда си в голямата зала и бързаха към кабинетите, където имаха часове. Един разсеян ученик за малко да се блъсне в преподавателката по Вълшебство, извини се и продължи да се изкачва по стълбите нагоре. Докато вървеше към кабинета си Пейтън мислеше за това колко добре се е наредил живота й, след като започна да преподава в Хогуортс. Не искаше да мисли за миналото си, защото това само я разтройваше. Искаше й се да забрави всичко, но пък и не й се искаше да изтръгне от съзнанието си спомена за двете й майки.

Без да се осъзнае тя бе стигнала до кабинета си. По коридорите все още имаше ученици, но първокурсниците все още ги нямаше. Сигурно бяха влезли вътре и я очакваха с нетърпение. Дали и те се превързваха към нея така, както тя към тях? Не й се искаше да бъде лоша с тези малки и невинни дечица, за това се опитваше да прави само хубави неща за тях, като улесняваше работата им в часовете и преподаваше повече заклинания. Но на кой ли му се учеше само теория? Дори и самата тя се дразнеше, когато трябваше да преподава нещо такова. Преподавателката отвори вратата на стаята и слънчевите лъчи я заслепиха за миг. Тя се усмихна, заради слънчевата светлина и след това огледа стаята, но от учениците нямаше и следа. Вероятно скоро щяха да дойдат всички. Русокоската се приближи до водата и леко я докосна с ръката си, беше толкова топла. Искаше й се да беше истинско лято, а не всичко да е направено с магия. Тя се обърна към беседката и видя едно момче с доста познато лице, което се усмихна.
- Добър ден, проф. Сойър - поздрави я то.
Преподавателката му се усмихна в отговор и се приближи към него. Не знаеше дали сега е дошъл или е бил в стаята още, когато тя влезе. Беше твърде заета да се прадва на красивата вода и може би затова не го бе видяла.
- Добър ден - отвърна му тя, продължавайки да се усмихва. - Ще започнем, когато дойдат другите. А, как беше името ти? Ще прощавате, но трудно се запомнят имената на толкова много ученици само за един час. Да се надяваме, че скоро ще запомня имената на всички ви.
- Аз съм Мадара Учиха - отново се усмихна момчето. Преподавателката се настани до него и съблече мантията си,. защото й беше станало много горещо. Забеляза, че момчето вече е само по тениска.
- Да, спомних си - засмя се русокоската. - Справи се много добре предният час, надявам се да продължаваш все така и да ти пиша само хубави оценки.
Слидеринецът започна да говори нещо, но в този момент вратата се отвори и вътре влязоха останалите първокурсници, които на пръв поглед изглеждаха доста премръзнали. Всички се бяха увили в мантиите си и с наметнати шалове, но щом видяха хубавото слънце, усмивките им веднага се появиха на лицата. Децата поздравиха преподавателката и се запътиха към беседката, разсъбличайки се.

Пейтън изчака развълнуваните първокурсници да се оправят и да заемат местата си. За миг настана пълна бъркотия, защото всички започваха да изваждат принадлежностите си за часа. Този път също нямаше да пишат много, но мислеше освен практиката в час да им даде малко домашна работа.
- Настанете се удобно - заговори с мил глас проф. Сойър, а учениците й се усмихнаха. - Този път също няма да пишете много, но ще трябва да си водите записки на заклинанията и как действат, както и начина им на практикуване. Това ще бъде, докато ги запомните. Ще видите, че не е толкова трудно, стига да започнете да практикувате по-често. Днес размишлявах доста и реших, че ще е по-добре, ако не ви давам никаква теория, защото ще е много скучно, както за мен, така и за вас. А и по-важни за заклинанията, така че всеки час ще имате практика! Днес също ще изучим само едно заклинание, но съвсем скоро ще започнем по няколко. Това е едно много важно заклинание и съм повече от сигурна, че ще се справите така добре, както миналият час. ''Акцио'' се нарича магията, която ще изучим днес. Почти всички са чували за това заклинание, нали? Някой може ли да ми каже какво представлява? Погледът на учителката обиколи всички деца около нея, докато се спря върху Мадара, който бе вдигнал ръка. Защо ли не се съмняваше, че той щеше да отговори. Пейтън никога не подбираше любимците си, всички деца бяха много умни, но за сега това момче проявяваше най-голям интерес и винаги отговаряше на въпросите, които задаваше. Справяше се доста добре и вероятно щеше да бъде един от отличниците, все пак най-високата оценка беше писала на него и той си я заслужаваше. Преподавателката го подкани да заговори и момчето започна:
- ''Акцио'' е така наречената магия за призоваване. За да бъде извършена тази магия, магьосникът трябва да се е концентрирал добре. За тази цел трябва ясно да си представим предмета, който искаме да призовем, да изчистим съзнанието си от всичко друго и да го вмъкнем вътре. Това е една от най-полезните магии за призоваване, а и мисля, че е една от най-добрите, тъй като може да се призове предмет от далечно разстояние, достатъчно е само да знаем как изглежда до най-малкият детайл.
- Отличен отговор, миличък! - зарадва се преподавателката, а Слидеринецът се изчерви. - Всичко, което каза за заклинанието е вярно, а сега е време да ви демонстрирам. Разбира се след мен сте вие. Докато го направя си запишете всичко, което каза Мадара за него.
Учениците започнаха да записват и след по-малко от пет минути всички бяха готови. Жената се усмихна и продължи да говори:
- Тъй като не мога да измисля какво да призова - засмя се тя, - ще призова нещо от тук, за да не си губим времето.
Пейтън се огледа, за да потърси някой предмет наблизо, защото не и се искаше да вземе пръчката на някой ученик. Преподавателката се спря на едно малко клонче, след което го захвърли, а то отиде доста надалеч и едва можеше да бъде забелязано. Преди да го хвърли тя го бе разгледала достатъчно добре, за да запамети всеки детайл в съзнанието си. Затвори очите си и се концентрира, изчисти съзнанието си от всякакви други мисли и вмъкна образа на клончето.
- ''Акцио клонче!'' - почти извика жената и вдигна пръчката си във въздуха. След секунда тя усети нещо твърдо в другата си ръка, отвори очи и видя, че успешно е призовала клончето, а учениците ахнаха. - Е, видяхте ли, че не е толкова трудно. А сега е ваш ред!

И тази седмица бе започнала също като миналата - мрачна и дъждовна.Мъглата бе обгърнала училището и децата се чувстваха като в капан.В този ужасен ден Сара стоеше сама в момичешката стая и наблудаваше бавно стичащите се по прозореца капки. Всички първокурсници от Рейвънклоур освен нея бяха се записали за Мъгълознание -на нея не и трябваше!Колко години бе живяла сред мъгали.Знаеше всичко за тях - и затова момичето бе останало само .Сарита си бе научила по всичко , по което имаха домашно и сега имаше цял свободен час на разположение.Тя се зачуди какво да прави - не и се разхождаше в това време , не бе в настроение и за четене , затова реши да напише писмо до майка си.Момичето взе един пергамент , мастилница и перо и изтича до една от масичките в стаята.

"Скъпи Мамо ,Джеси и Уил,
Как сте?Надявам се добре.Много ми липсвате и наистина незнам как ще издържа без да ви видя до зимната ваканция.Тук постоянно е дъждовно,студено , ветровито и мъгливо.Това е ужасно - вие знаете колко обичам слънцето , а тук дори не се вижда такова . Това ме натъжава ...Както и да е ! Учителите са много мили и търпеливи - не е лесно с деца като нас! Те са внимателни и любезни с нас и бих казала , че са яки.Както вече знаете ме разпределиха в Рейвънклоу . Децата от дома също са страхотни - мили , очтиви , приятелски настроени.Вече завързах няколко приятелства и съм радостна.Наша ръководителка е професор Сойър - страхотен преподавател и човек.Все още не я познавам , но тава са първите ми впечетления. Като изключим времето тук всичко ми харесва и не съжелявам че дойдох. Бих искала да ви видя - целувки!

С много обич
Ваша дъщеря и сестра Сара"

Момичето завърши писмото , прочете го наново ,а след това го запечата .Сара пое към соварника с писмо в ръка.Тя извика своята сова - Сюзън , завърза писмото на крака и и я целуна по главата:
-До вкъши - каза детето и след това совата излетя.Сара дълго гледаше след нея и накрая реши , че е време да се връща в Общата стая.Тя забърза постълните , а след това се затича към стаята.Момичето бе премръзнало.То отиде в момичешката стая и облече своята униформа.Сара изправи косата си , а след това се наметна с наметалото.Детето погледна часа и видя , че е време да тръгва .То взе учебниците си и отново пое по безклюдните коридори ,подскачайки от радост , че отново ще се озове на плажа....Няколко минути след това Сара стигна до кабинета.Звънесът за излизане от минали час вече бе ударил , затова детето отвори вратата и също като миналия път топлия веетрец и мириз на море я завладяха.Момичето бързо се шмугна в преобразуваната стая и забърза към беседката където вече стояха преподавателката и един слидеринец.Тя и се усмихнаха и и помахаха.Момичето отвърна на поздрава и се качи по стълбичките.Сара остави нещата си и отвърза мантията си .Тя щтракна с пръсти и в миг тоялетът и се смени - вече не бе със униформата , а с къси панталонки , бюстие , и вързана на опашка коса.Момичето се усмихна на преподавателката и седна обратно на пейката.След минутка две се появиха и радостните съученици на Сарита - явно и те като нея са нямали търпение да дойдат отново.
След като всички се събраха на беседката и извадиха нещата си професор Саойър ги поздрави и обесни какво ще правят в часа днес.Щаха да изучават магията Акцио - "перфектно " - помисли си дребосъчето(Сара) - тя вече владееше отлично тази магия .Бе я упражнявала с дядо си .Учителката попита децата дали значт за какво действа тази магия , но Сара се бе отвеялас в спомени , е забрави да всигне ръка.Единственият , който знаеше магията след Сара бе Учиха .Той вдигна ръка и професорката го посочи.След като слидеринесът обесни какво прави магията децата записаха теорията в тетрдаките си и след това гледаха как професорката прави демонстрация:
- ''Акцио клонче!'' - извика професорката и клонката ,която преди секунда бе захвърлила на пясъка се появи в ръката и .децата ахнаха - Е, видяхте ли, че не е толкова трудно. А сега е ваш ред! - подкани учителката...Този път Сара бе първа.Тя извади свояйа пръчка :
-Я забравила съм съ слънчевите очила в стаята - пошегува се детето и всички се ухилиха - "Акцио очила" - каза детето и се концентрира върху образа на очилата си .След миг те се появиха в ръката на девойката - Цикламените перфектно!Тъкмо се връзват с дрешките ми - усмихна се Сарита и децата избухнаха в смях.Учителката тново похвали Сара и тя се оттегли , оставяйки и другите да се опитат...Часът мина неусетно.Децата отново се натъжиха при новините , че трябва да напуснат това приказно място където слънцето грее и осветява всичко.Сара отново се препоблече в скучната униформа, спусна косата си и преметнала чантата си тъжно излезе от "Рая"...

Отново ми харесва много РП-то ти. Изключителен + 5 точки за РП-то (+35т.)
Проф. Сойър

След часа по Отвари Лейла отново излезе навън,за да вземе малко чист въздух и да си почине.Днес отново имаше много часове.Тя тръгна по коридорите,каго се спираше да си бъбри с различни грифиндорци.И ето,че след малко стигна до входа на замъка.Огледа се и пое дълбоко от чистия въздух.Беше навалял толкова много сняг!Той отразяваше светлината и затова заслепи момичето.Първокурсничката стъпи внимателно на снега,за да не се намокри.Хареса си едно място на снега и седна.Започна да прави разни снежни топки,но за съжаление нямаше с кого да играе.Лейла постоя малко там и си погледна часовника.В този момент се сети,че има час по Вълшебство.
"Страхотно!" каза си тя,щастлива,че ще кара час на онова прекрасно плажче.Изправи се набързо,изтърси се от снега и влезе отново в замъка.Запъти се с нетърпение към кабинета.Дори от време на време започваше да тича.
След малко стигна пред вратите на стаята.Пое си въдух,защото се беше запъхтяла и влезе премръзнала.В този миг отново беше заслепена,но този път от силното ярко слънце.Момичето тръгна към бесетката,като по пътя остави мянтията си на ситния като брашно пясък.След това отиде при другите,седна и зачака започването на часа.Най-после всички ученици се събраха.По лицата им се четеше щастие.Все пак не всеки имаше шанса да кара Вълшебство на горещ слънчев плаж,докато вън валеше сняг!Професор Сойър започна да говори.Тя зарадва децата с новината,че всеки път ще имат практика.Това беше супер!Всички много обичаха часовете,в които се правеха заклинания.И ето,че дойде моментът,в който учителката показа новата магия.Тя замахна леко с пръчката си и изрече "Акцио!".В този момент една клонка,лежаща доста далече от учениците,зе озова в ръката на преподавателката.Всички ахнаха.Тя отново ги впечатли с лекотата,с която призова предмета.Професор Сойър подкани учениците и те да се пробва с магията.Този път не всички успяха.Лейла също извади пръчката си и се зачуди кой предмет да призове.Видя в далечината малък кокосов орех,който беше се търкулил от една палма.Момичето го огледа,доколкото беше възможно:
-Акцио кокосов орех!-каза то с малко плах глас.Нищо не се получи.Грифиндорката не беше се съсредоточила и не изрече заклинанието със стегнат тон,както трябваше.
Реши да се опита с някой по-близък предмет.Поогледа се отново.Очите и попаднаха на мантията,която беше оставила на пясъка в началото на часа.Това беше на около седем метра.Лейла се взря в мантията за да запомни всяка подробност.След това изчисти съзнанието си от всички ненужни мисли.Съсредоточи се и изрече магията по-силно от преди малко и с по-стегнат тон:
-Акцио мантия!
И този път се получи!Наметката веднага се озова в празната ръка на момичето.То се успокои,че най-поле се е справило.Седна на пясъка и започна да си призовава различни предмети.Но ето,че и този час по Вълшебство свърши."О,не!" изпъшка грифиндорката.Никак не и се връщаше в студената действителност.Но всяко хубаво нещо си имаше край.Първокурсничката си прибра тетрадката,в която беше описана магията "Акцио" и излезе от прекрасния кабинет.

Отлично! Много по-добре е от преди. Изключителен (+30т.)
Проф. Сойър

Джеймс излезе от предишния си час и тръгна отново по коридорите.Този път щяха да имат Вълшебство.Миналият час по Вълшебство Джеймс се справи много добре и нямаше търпение отново да имат такъв час.Момчето бродеше по коридорите като непрекъснато стискаше магическата си пръчка.През ума му мина една мисъл, която помрачи надеждите му за практически урок:
"Ами, ако изучаваме теория...Вече на всички им писна от теорията, изучаваме по всеки предмет. Дано сега имаме отново практически урок." Грифиндорецът се надяваше да изучават някоя интересна магия като "Акцио", например.Любопитният Джеймс леко и плахо отвори вратата и влезе вътре. Видя, че професорката разговаря с някой Слидеринец, но не обърна особено внимание на това.Все пак не се тревожеше, че професор Сойър има предпочитания.Грифиндорецът беше твърдо решен този час да се представи блестящо и седна на първия чин, който се мерна пред очите му. Извади необходимите способия и се захвана да отваря мастилницата. Потопи перото си в нея и зачака урока да започне. След това той видя, че няма да има нужда от пергамент и перо. Пъхна способията, които бе извадил преди малко в раницата си. Ненадейно преподавателката попита Слидеринеца, който Джеймс бе видял в стаята за магията"Акцио". Още преди момчето да отвори уста, на Джеймс му мина през ума:
"Магия за призоваване на предмети. Изричаш името на предмета и си го представяш добре." Тогава учителката им реши да покаже как става. Тя призова един предмет и той се стрелна в ръката й. Първокурсникът разбра, че е време и те да опитат, затова избра един прост заострен камък под една палма, на превърнатия в пясък под.Той го запомни много добре, но явно друг магьосник също се бе прицелил към камъка:
-Акцио камък!-извикаха Джеймс и другото момче призовали камъка.Двамата явно щяха да се справят много по-добре, ако бяха избрали друг предмет, но този се стрелна във въздуха.Когато обаче стигна до средата на пътя си, той излезе извън контрол и с острата си част напред се насочи към непознат за Грифиндореца ученик. Изострените рефлекси на Джеймс го накараха да използва магията:
-РЕДУКТО! - заклинанието отблъсна заострения камък и той се заби в една близкостояща палма. Профеор Сойър остана изненадана, но момчето не знаеше от какво-от това, че с другото момче бяха направили прекрасна магия за призоваване или от това, че Джеймс беше реагирал толкова светкавично.Това, обаче така и не се разбра, защото звънеца би и всички побързаха да се изнесат от стаята.

Не трябваше да използваш заклинание, което не е изучено. Все пак ще го учите по Вълшебство, но по-късно. Н.О. (+20т.)
Проф. Сойър

Макар на вън да валеше като изведро,Сам беше навън с приятелките си и се гонеха.Бяха станали мокри до кости,но това не им направи голямо впечатление.Преди пет минутки бяха приключили с обяда и намираха това за много отпускащо.Сам тичаше и се чувстваше като свободен див кон,който непрестанно препуска из пасищата.Ако си беше в Лондон родителите й веднага щяха да й се скарат,но те сега не я виждаха.Това беше голямо предимство.
Скоро наближи започването на следващия час.Момичетата се спряха под входната врата и се огледаха.Бяха целите черни и мокри.След миг прихнаха да се смеят неспирно.
-Много си смешна,Лили!-каза едно момиче.Това беше Саманта.
-И ти не ми отстъпваш Сам.Хайде да отидем до тоалетната и да се измием малко и след това ще тичаме към кабинета по Вълшебство.
Сам и останалите момичето се съгласиха и хукнаха към женските тоалетни.След няколко минутки те излязоха от там с лек кафеникав отенък на кожата,но бяха много по-добре от преди.След това бързо изкачиха стълбите към горния етаж за да не закъснеят за Вълшебство.Щом стигнаха кабинета срещнаха и останалата част от класа,която тъкмо влизаше.Щом прекрачиха прага на кабинета ги лъхна топъл въздух.Изведнъж Сам се стопли,даже започна да й става горещо,макар че дрехите й все още бяха мокри.Приятелките й седнаха в единия край на беседката,а Сам в другия до едно момче от Слидерин.След няколко минути професор Сойър започна новия урок,който Сам очакваше с голямо нетърпение.
Винаги се дразнеше,когато по-големите й братя и взимаха нещата с призоваваща магия,а след това ги криеха из цялата къща.Но сега вече и Сам щеше да може да им погодяватакива номера.Професор Сойър зададе свързан с това заклинание и момечто до нея започна да говори.Това малко я подразни и захвана да пише същото обяснение на заклинанието,само че със свои думи.
След като приключиха с теорията беше ред и на практиката.Макар почти всички да знаеха какво представлява това заклинание,преподавателката беше длъжна да го покаже.Взе едно клонче и го захвърли колкото се може по-далече.В един миг то изчезна.След малко се чу "Акцио клонче" и клончето се озова в ръката на Сойър.Щом анпави това жената даде знак на учениците,че дойде тяхния ред.
Сам прибра пергамента си за да не изхвърчи,взе пръчката си излезе от беседката.Изведнъж я заболя главата.Явно беше от силното слънце.Сам реши да побърза и започна да търси някакъв предмет.Поразходи се из плажа и след дълго обикаляне намери една морска звезда.Взея и се върна при беседката.Седна малко вътре в нея и поразгледа звездата.Тя беше черна на червени бодлички.След като я разгледа обстойно тя отново излезе от беседката и хвърли предемта си.Само че той попадна във водата,което не хареса особено на момичето.Съсредоточи се,представи си идеалната черна звезда на червени бодлички.
-Акцио морска звезда!-от водата изкочи нещо и се озова в ръката на рейвънклоуката.Това беше същата морска звезда.Сам много се зарадва.Но понеже много я заболя главата реши да влезе отново в беседката.
Щом седна забеляза,че дрехите й са изсъхнали.Явно наистина беше много топло тук.Следващия път Сам реши,че ще си вземе някоя шапка за да може да направи повече упражнения.Докато си мислеше това не забеляза,че часа беше свършил.Щом го осъзна си грабна нещата и тръгна след приятелките си.

Изключителен + 3т. за РП (+33т.)
Проф. Сойър

Вълшебството беше направило най - добро впечатление на Ромео. Професор Пейтън Сойър бе много добра и любезна, а обстановката в която учеха беше изумителна.
Той влезе в "плажа", поздрави учителката и зае мястото се.
Уракът започна, тогава когато госпожата каза, че няма да пишат теория, но няма да е зле ако си водим записки по време на часа. Магията, която щеше да бъде изучена днес се казваше "Акцио", която се използва за призововане на предмети, всички знаеха това. Един слидеринец на име Мадара Учиха разказа, че за да се осъществи тази матия, магьосникат трябва да се съсредоточи само върху предмета, който ще призовава и да изрече името му. Освен това добави, че тази магия е много известна, а дори и най - добрата за призоваване. Госпожата призова едно клонче, за да им покаже, а след това бе техен ред да го направят. Ромео взе едно клонче. Спря да мисли за друго, освен за него. Запомни го как изглежда, затвори очи, представи си го и ясно каза:
- Акцио клонче! и то дойде при него.
Той направи това и с други клончета, на разбира се не винаги ставаше от първия път.

Приемлив (+15т.)
Проф. Сойър

Алис вървеше по сълбите без да бърза, имаше още време до началото на часа. Малко преди да изкачи последното спъпало.Cтълбите се разместиха и Слидеринката се озова пред входа на непознат коридор. Изведнъж оттам се чу някакъв звук.
-Ехо имали ли някой тук-извика Алис подавайки леко главата си зад ъгъла. Отговор нямаше, но момичето реши да не се меси. Не искаше да и се отнемат точки. Побита от тръпки тя изчака стълбите да се върнат ня мястото им. По време на местенето на стълбището Алис обръщаше глава, като разлюляваше косата си леко.
Желанието да разбере дали имаше някой в коридора се оказа силно, но тя се стърпя и бавно закрачи към кабинета по Вълшебство. Скоро след като пристигна професора им отключи да влязат и учениците без ред се заблъскаха кой пръв да влезе.
"Авно тези часове са се харесали на всички"-отбеляза Алис докато изваждаше учебника, пергамент, перо и естесвено най-важното нещо за часа- магическата и пръчка.
Проф. Сойър поздрави учениците, а те в знак и отвърнаха с хорово "Добър ден"
-Така, вече се познаваме- отбеляза с мил глас учителката- затова дне няма да губим време а направо ще започнем със заклинанието. Тя обясни на всички за заклинанието "Акцио", което повечето първокурсници бяха чували.
След около 2 минути почти всички записваха бележки по магията прележно. Алис не беше една от тях. Тя пишеше с разкривени букви като все още си мислеше за за коридора. "Какво ли имаше там"-мислеше си момичето докато пишеше.
Скоро всички възпатици, свършиха със записките и загледаха учителката която се чудеше какво да призове. Най-накрая проф. Сойър реши да призове едно клонче. След моменти то вече беше в ръцете и. Някои от учениците ахнаха, но на някои не има направи впечатление. Алис приспадаше от втората група.
Просто беше свикнала да вижда магии. Все пак беше от семейство на магьосници.
Втората половина на часа премина в упражнения. Всеки се отиваше да призове нещо, някои успяха от първия път, за което всички ръкопляскаха. Други не можеха изобщо да призоват нещото или пък толкова много се съредоточаваха, че то ги удряше по лице или някъде другаде. Алис още не беше пробвала да направи магията, а стоеше и гледаше с необикновен интерес, което беше доста странно за нея. Въпреки, че и стана много смешно когато една книга се удари в лицето на едно дребничко момченце, Алис започна да се съредоточава. Щеше да призовава учебника и затова гледаше само в него.
-Аккцио- учебник- каза Алис и въртеливо движение на пръчката. Нищо не се случи.
-Произнася се "Акцио"- помогна и с лека усмивка преподавателката. Слидеринката само кимна леко.
-Добре Алис, втори опит-шепнеше си нея самата, Акцио- учебник- и този път за късмет на първокурсничката Учебника литна и след броени мигове се озова в ръцете на собсвеничката му.
-Много добре! Сега понеже часът свърша си седнете по местата и се приготвяйте за тръгване- продума преподавателката повишавайки тон отвреме на време. Когато всички вече се бяха успокоили и си шушукаха съвсем тихо, как са направили магията, звънеца извести края на часа. Изведнъж като турнадо всички пърокурсници се втурнаха към изхода, а Алис изчака навалицата да излезе. Вече след минута тя вървеше към следващия час, напълно забравила за коридора.

Изключителен (+30т.)
Проф. Сойър

Мадара бързаше запъхтян по коридора. Време беше за часа по вълшебство. За миг погледна през прозореца - навън не беше никак приветливо. При това се сети за предишният час по вълшебство - на слънчевия плаж. Мадара си помисли, че госпожата отново ще им приготви такава хубава изненадка и забърза още по-настървано към класната стая. Пристигна първи. Още с отварянето на вратата слънчевите лъчи го огряха и той вдиша приятният морски дъх идващ от измагьосаното море. Момчето вече беше извадило пръчката си, готово за часа, но оглеждайки се разбра, че е доста подранило - нито от учителката, нито от учениците имаше следа.
За това отиде на бесетката, за да почака малко, разполагайки се удобно. След малко в кабинета влетя и Пейтън Сойер - самата учителка. Тя сякаш не забеляза момчето, което вече беше махнало задушната мантия и я бе сложило до чантичката си с учебници. Мадара прослледи с поглед как тя се приближи до водата, докосвайки я с пръст. Изглеждаше му сякаш замечтана за нещо. Миг по-късно погледите им се срещнаха и запазвайки приветлив тон, момчето я поздрави:
- Добър ден, проф. Сойър.
Преподавателката се усмихна и се приближи към момчето, отвръщайки му:
- Добър ден. Ще започнем, когато дойдат другите. А, как беше името ти? Ще прощавате, но трудно се запомнят имената на толкова много ученици само за един час. Да се надяваме, че скоро ще запомня имената на всички ви.
- Аз съм Мадара Учиха - усмихна се леко той и изчака докато учителката се настани до него.
- Да, спомних си - засмя се тя след като беше махнала мантията си също - Справи се много добре предният час, надявам се да продължаваш все така и да ти пиша само хубави оценки.
- Хе, един истински чистокръвен магьосник няма да има никакъв проблем с това! - възгордя се Мадара, но когато щеше да продължи да разправя нещо, вратата се отвори и влязоха останалите първокурсници - някои от тях изглеждаха току-що идващи отвънка и трепереха. Прекрасната атмосфера в кабината обаче сякаш ги поразмекна и те всички засияха, отправяйки се към бесетката.
Виждайки, че се приближават вече Мадара се върна на избраното си място и седна там. От двете му страни се настаниха две от рейвънклоуките и продължаваха да го гледат някак си влюбено, но погледите им бяха напразни. момчето се беше вече настроило да научи поредната магия и нищо друго не го интересуваше!
Преподавателката ги прикани да се настанят удобно, след което ги увери, че няма да пишат много, но ще трябва да си водят записки. Мадара леко се намуси, но доизчака учителката да продължи. тогава тя обясни, че днес ще изучават магията "Акцио" и веднага щом пита дали някой знае за нея, Мадара вдигна ръка и миг по-късно бе вдигнат. Момчето започна да обяснява спокойно, абстрахирайки се от впитите към него погледи на двете рейвънклоуки:
- ''Акцио'' е така наречената магия за призоваване. За да бъде извършена тази магия, магьосникът трябва да се е концентрирал добре. За тази цел трябва ясно да си представим предмета, който искаме да призовем, да изчистим съзнанието си от всичко друго и да го вмъкнем вътре. Това е една от най-полезните магии за призоваване, а и мисля, че е една от най-добрите, тъй като може да се призове предмет от далечно разстояние, достатъчно е само да знаем как изглежда до най-малкият детайл.
- Отличен отговор, миличък! - преподавателката изглеждаше зарадвана, а Мадара без да усети, се изчерви.
След това си седна и всички започваха да записват какво е казал. Това се стори малко странно за момчето и леко се поприведе, за да закрие поредното изчервяване. рейвънклоуките пишеха нещо отнесени в него. След по-малко от 5 минути всички бяха готови и учителката започна с демонстрацията си. Щеше да призове нещо от тук - взе едно малко клонче и го захвърли надалечко, че не се и ниждаше. След малко почти извика, насочвайки магическата си пръчка във въздуха:
- ''Акцио клонче!''
След секунда в изумлението на всички, в другата й ръка се бе появило клончето. Тя се бърна към учениците и заприканва и те да започват. Мадара пъргаво стана и отиде до мястото където и миналият път бе упражнявал заклинанието "Албо". Магията за правене на сапунени мехури наистина беше лесна, но сега "Акцио" си беше предизвикателство. Момчето се замисли - какво ли да призове. Тогава се сети за книгата си за драконите, която сега лежеше в Слидеринската стая на момчетата. Той затовори очи и започна да си припомня как изглеждаше самата книга - червени корици и с изображението на зелен дракон. Добре си спомни как изглеждаше. Момчето не бързаше със заклинанието - до сега някои други ученици се бяха пробвали по два пъти, но неуспешно. Мадара най-вече се осланяше на умението си да се концентрира и добрата си визуална памет. Учителката минаваше по редици и проверяваше всеки докъде е стигнал и ако трябваше му даваше по някой съвет. Тогава погледна и забеляза слидеринецът, който сякаш стоеше като скован. Тя обаче не го прекъсна. Накрая момчето бе готово с визуализацията на книгата, съзнанието му бе съсредоточено само върху нея и след миг изрече:
- Акцио Драконология!!
Още при това енциклопедията се появи в ръката на Мадара и той засия. Сойър се усмихна приветливо и учевидно доволна от резултата на момчето. То обаче остави енциклопедията настрана и се замисли върху друго. Този път беше по кратко и отново използва призоваващата магия - този път един молив се появи в ръката му.
Щеше да опита и трети път, но звънецът би. Мадара леко се омърлуши. Вълшебството вече бе любимият му час и той не искаше да свършва, но ето, че трябваше да се приготви за следващия час, когато изведнъж се сети, че повече часове за днеска няма!
Облекчен от това, той се запъти да прибере нещата си и докато минаваше покрай преподавателката, вече слагащ мантията си, отново леко се позачерви. тя обаче не забеляза това.

Изключителен + 3т. за РП (+33т.)
Проф. Сойър

Групичката първокурсници се изсипа в стаята, в кояо беше светло и топло и всички си свалиха мантиите си. Повечето ученици се зарадваха, но Сибил седна на мястото си намръщена. Тя не обичаше светлината. Мразеше такива места. Предпочиташе мрака и тъмнината, зловещото и мистичното. Е, хубаво беше, че в стаята поне беше топло, защото времето навън беше ужасно.
Развълнувани, учениците насядаха по местата си и зачакаха започването на часа.
На Сибил и направи впечатление, че Мадара вече беше в стаята, когато те пристигнаха и си говореше с учителката.
-- Какво ли са си говорели? -- Запита се наум Сил.
Между другото той беше останал само по тениска, тъй като беше топло. Под тениската се виждаха добре оформени мускули. На Сил и се стори невероятно сладък така, въпреки че тя реши дазапази мнението за себе си, тъй като не искаше да му го казва и да го смути.
Всички извадиха нещата си, включително и Сил, въпреки че нещо и подсказваше, че няма да пишат много този час.
Оказа се, че е права. Учителката съобщи, че няма да взимат никаква теория днес , а ще упражняват заклинание за призоваване на далечни предмети. Учителката попита дали някой е чувал за него, а Тоби, разбира се вдигна ръка, отговаряйки отлично. Сибил го наблюдаваше тайно, докато беше станал прав и отговаряше. Похвалиха го за отличния отгово,р и той, леко изчервен си седна на мястото. Сил си записа следното:
Акцио е магия за призоваване на оредмети, при която магъосникът трябва да е добре концентриран, и да си представи предмета, който щеше да призове в съзнанието си.
Дойде време за практика.
Учителката взе ендо клонче и го остави в най-далечния ъгъл на стаята, откъдето трудно се виждаше. Тя се отдалечи, насочи пръката си, концентрира се и каза:
-- Акцио пръчка!
Клончето веднага долетя в ръкатаа и. Учениците, изумени, ахнаха и си зашушукаха. Нямаха търпение да опитат и те заклинанието, въпреки, че знаеха, че нямаше да е лесно.
Учителката мина при всеки един и обясни как да движи ръката си и какво трябва да направи. След известни опити всеки успяваше да призове клончето. Но само двама успяваха от първия път и бяха доволни, на всички други им трябваше доста време и се разочароваха, че не успяха от първия път.
През цялото това време ученците бяха много шумни,, но само докато дойде редът на Сибил. Всички замълчаха, а погледите им бяха вперени в нея.
Тя си представи ясно клончето, затвори очите си, концентрира се и извика
-- Акцио клонче! То веднага долетя в ръката й. Учителката и се усмихна топло и каза:
-- Браво, ти си една от малкото успяли от първия път. Продължавай все така! -- насърчи я учителката.
Няколко завистливи погледа се спряха върху нея, изучавайки я, но тя не обърна внимание на злобливите подмятания, които дочу, след като я похвалиха.
Не след дълго часът свърши, и Сибил доволна напусна стаята.

Изключителен (+30т.)
Проф. Сойър

Брой мнения : 51 Join date : 23.12.2009

След като часът по отвари свърши Аналия и Ромео се запътиха към голямата зала за да хапната нещо преди следващия час да е започнал. По пътя към залата първокусницката си изказа своите претиснения на момчето относно часовете които бе изпуснала да кара миналата седмица понеже бе болна от грип и лекалката от замъка я принуди да се върне във у дома докато не се оправи. Локхард се претесняваше как сте я приемат учителите и как сте навакса със всички уроци които до момента са взели. Ромео леко предърпа към него момичето и я прегърна след което и казваше да се успокои,защото учителите всички са много добри и разбрани и ,че те знаят че е била болна ,а не че е бягала от уроците. А доколкото до уроците Ромео и каза че е обиден че някакси сте се справи ,а ако случайно не може да се справи сама той винаги е насреща и сте и помогне както и учителите които няма нищо против да и обеснят нещата които не е могла да разбере. Така двамата първокусници влязоха във залата и се настаниха на вече празната хафълпавска маса и се настаниха двамата един до друг и започнаха да си хранят като от време на време двамата се закачаха докато ядяха обилната гощавка в следствие на което Ромео едвам не се задави като се разсмя на една от шеките на Ан. И така във безбройни шеги и закачки двамата не усетиха кога е станало време вече да тръгват за час. Първи стана Ромео,а Ан със някаква измъчена и същевремено претиснена физиономия също стана. Ромео естествено забеляза изразението на лицето и й каза че вече става абсурдна със тези си претиснения. Момицето му каза че е прав,но все пак изпитва лека несигурност във това което и предстоеше да не говорим че още не се беше запознала със учителите и не вярваше много много на Ромео че всички са мили тя си мислеше че той само така казва само да я успокои и понеже е възпитан и никога не казва нищо лошо за хората. Хафълпафеца я хвана за ръката и започна да я дърпа към стаята по вълшебство. Той още малко стеше да избухне заради детинското държание на своята приятелка но въпреки това нищо не каза ,защото знаеше че все пак това сте и е първо среща днес със учителите и е напълно нормално да изпитва известен страх от това . След няколко минути те вече бяха пред вратата на кабинета и ако хафълпафеца не я беше хванал момичето стеше да падне на земята понеже и бе пречирняво от страх и тя цялата трепереше във момна. Ромео като се стресна и попита дали е добре,момичето му отвърна че е добре но е малко стресирана и заради това е загубила равновесие. Момчето я прегърна успокояващо и й каза че всичко сте бъде наред а и професоркат по Вълшебство е много-добра. Аналия събра смелост и заедно със гаджето си влязоха във стаята. Със влизането си момието видя че всички деца които бяха въъ стаята са във много добро настроение смеяха се 0шегуваха си и разговаряха със широки усмивки със една жена която на момичето и заприлица на истински ангел от рая .Жената като обърна глава и видя двамата хафълпафци се запъти към тях. Тя им се усмихна и ги поздрави. След което се представи на удивеното момиче и й каза какво е изпусала и също така и каза че ако иска може да дойде някой път след като няма да учи или пише във нейния кабинет за да и каже по подробно препуснатия урок или ако иа някакви въпроси към нея е добре дошла. След това професорката я погали по косата и й каза че е излизно да се претиснява учителите не хапят а и не са чак толкова лоши. След което проесор. Сойър се запъти към своята бесетка за да се приготви за часа който стеше да започне след няколко минути. Аналия остана направо очарована от преподавателката. Мислеше че тя не само прелича на ангел но и е такава много е внимателна,чаровна и по някак и начин и напомняше на любящата и майка която много и липсва. Докато расъждавше тя усети ръката на своя приятел върху нейното рамо и и чу как се смее. момичето се обърна със лизе към приятеля си и леко го удари ,защото не обичаше да се държи самонадеяно като се окаже прав за нещо след това момицето седна на един заден чин вместо до приятеля си защото не искаше да я разсеява със своето писъствие. Момичето набързо извади всичките необходими неща за часа и зачака часът да започне. След по-малко от минута звънецът би и професорката застана пред класа и започна да преподава днешния урок.Професорката каза на първокусниците че днес по изключение няма да вземат теория ,а сте имат практика съъ едно много лесно заклинание което според нея всеки от тях може да направи.След това учителката попита всички деца дали някой е чувал за призоваращото заклинание. Ана тъкмо стеше да вдигне ръка когато едно момче светкавицно вдигна своята ръка и отговори перфекно на въпроса и получи похвала от учителката.Ана се начупи,защото тя искаше да отгвори и изпита лека неприязъм към момчето че я е изправил. Малко по късно професорката им каза че сте им направи демонстрация за да им покаже как действа заклинанието. Жената взе едно клонче и го постави на един ъгъл долече от нея след което затвори очи и се концентрива след което каза заклинанието и всички първокусници ахнаха от изненада. Клончето от другия край на стаята вече бе във ръката на преподавателката.След като направи своята демонстрация професорката им каза че иска от тях същото като нея да направят. Първокусниците бяха нерни защото се претисняваха дали сте успеят да направят заклинанието защото за първи път имат практически урок и те на са свикнали да правят каквито и да е било заклинания и то пред толкова много души. Из цялата стая се кънтеше олсъздане и опити да се направи това изключително лесно заклинание,а проф.Сойър минаваше покрай учениците за да им обясни как да направят заклинанието да да им се получи успешно от първи я път. След като им обясни жената ги остави да се упражняват малко със новото заклинание. На Аналия и беше много трудно да се концентрива понеже всички говореха във хор и викаха и на нея и заболя във следствие от шума главата за капак Ромео и дойде да и бърбори нещо като че ли се опитваше да я разсее или нещо друго но тя не му обърна никакво внимание даже не го и погледна защото му беше ядосана също така 0защото идваще да и се извинява във най-неподходящото време. Момицето взе една малка пръчка от едно дърво което бе до прозореца и го постави на другия край на стаята и се върна обратно на своето място. След което се концентрива дълбоко и каза:
Акцио клонче!- И клонцето веднага бе във нейната длан. Момичето много се зарадва че тя е от малко първокусници които са успели на направят заклинанието още от първия път ,а първокусниците я гледаха със ококорени очи даже някой слидеринци я гледаха злобно но хафълпафката не се засегна от тези злобни погледи от страна на слидеринците а даже и стана приятно,защото това показва че е по-силна от тях. След това момицето се обърна и видя че професорката и се усмихна което значи че е останала доволна от постигнатото. След минута часът свърши и всички деца някой разочоровани други щастливи излязоха от стаята а Ана вместо да излезе заедно със хафълпафеца от стаята тя го подмина като пътна гара без да му каже нещо и побърза да се скрие някъде преди момчето да хукне след нея. Тя му беше още ядосана и толкова лесно нямаше да му прости малката щега защото беше до безбожие горделива.

Изключителен + 5т. за РП (+35т.)
Проф. Сойър

Робърт влезе в стаята-плаж.Поздрави учителката и седна на своето място.След няколко минути се събра целият клас.Учителката каза че трябва да си водим записки на заклинанията и как действат, както и начина им на практикуване. Тя ни рече че днес ще учим заклинанието ''Акцио''.
То се образува като се каже`` Акцио``+предмет.Тази магияе призоваваща и означава от лат. – извиквам, призовавам.Зада се извърши магията трябва магьосникът да бъде много концентриран и да си представим предмета в нашето съзнание.Професора попита кой ще се опита да я направи.Робърт вдигна ръка.Учителката го покани при нея на дъската.Тя го попита какво иска да вземе а той й отвърна че иска да вземе учебника от чина си.Учителката му каза да си го представи много ясно в съзнанието си и да изрече АКЦИО УЧЕБНИК като насочва магическата пръчка към учебника.Роб направи всичко което му бе казала преподавателката.Вдигна магическата си пръчка и изрече АКЦИО УЧЕБНИК.Учебникът от чина на Робърт долетя като стрела при него.Учителката го поздрави и му каза да си седне на мястото.Звънче би и всички се сбогуваха с учителката и тръгнаха за следващият час.

Приемлив (+15т.)
Проф. Сойър

Брой мнения : 8 Join date : 18.01.2010

[b]Един блед слънчев лъч се прокрадна през мрачното небе.Макар и много блед и слаб, той успя да събуди Александра.Щом видя часът, Хейл забрави, че е сънена и, че много и се спи.
Рейвънклоувката веднага скочи от леглото си, напъха учебниците в чантата си и слезе в общата стая.Там седяха две рейвънклоувки.Те си говореха нещо шепнешком.
-Ехоо, започваме час, ако не сте разбрали!-извика им Алекс.
Те станаха от местата си и излязоха от общата стая.Александра последва примера им.Според програмата, предстоеше час по вълшебство.Един от любимите на Алекс.Тя намери класната стая, и влезе вътре.Проф. Сойър тъкмо започваше урока.
Александра се настани на чин, който е по-отпред и се заслуша в урока.Щяха да вземат новото заклинание "Акцио".Беше призоваваща магия.Макар, че на Алекс тази магия и изглеждаше лесничка и приятна, тя си записа всичко което каза Сойър.Пейтън им показа, какво по-точно представлява магията, и как тя да се използва.Приложи я на едно клонче.То долетя обратно в ръката й.Сега трябваше учениците да пробват.
-Госпожице Хейл!-провикна се Сойър.
Уверено, Александра се отдалечи от мястото си.
-Акцио учебник!-каза ясно и силно рейвънклоувката.
Учебникът леко се помръдна.
-АКЦИО УЧЕБНИК!-вече по-силно каза Алекс.
Учебникът бързо се стрелна към ръката й.Доволно, Алекс седна на мястото си.Звънеца би.Всички ученици излязоха от класната стая.Хейл погледна в програмата си, за да се подготви за следващия час.

Приемлив (+15т.)
Проф. Сойър

Пейтън вървеше по коридора към кабинета си, бързайки да не закъснее за собственият си час. Цялото й лице беше зачервено заради студеният вятър, а русата й коса бе обсипана със стотици малки снежинки, които вече започваха да се разтапят. Поредният час по Вълшебство с първокурсниците. При тази мисъл усмивката на Пейт отново грейна на лицето й. Жената доста се бе привързала към тези деца и нямаше търпение да ги срещне отново. Бяха такива големи сладурчета, а и толкова умни, че всеки би ги заобичал доста бързо. За първокурсници доста лесно усвояваха нещата, а и бързо бяха свикнали с ежедневието в Хогуортс. Вече не се притесняваха от нищо, не се страхуваха да вдигат ръка и да отговарят на всякакви въпроси. Практиката също им се отдаваше доста, Сойър бе сигурна, че някой ден всички от тях ще станат велики магьосници. Преподавателката отвори голямата врата, направена от дебело дърво и слънчевите лъчи веднага я заслепиха. Отново се връщаше в рая, понякога дори се замисляше, че може да си вземе палатка и да прекарва нощите си на този невероятен плаж. Класната стая беше напълно празна, тъй като часа все още не бе започнал. Младата преподавателка се настани на мястото си в беседката, свали мантията си и зачака учениците, които щяха да пристигнат всеки момент.

- Добър ден - чуха се след малко гласовете на развълнуваните деца, които с бавни крачки вървяха към беседката.
- О, здравейте, милички - усмихна им се Пейтън, изправяйки се, за да ги посрещне. - Добре ли си починахте през уикенда? Надявам се да сте разгледали хубавите места в замъка, ако не сте го направили, то тогава доста сте изпуснали - засмя се жената.
- Аз се разхождах постоянно - обади се едно момиченце, което седеше близо до нея. - Наистина е много красиво тук, но се обзалагам, че ако нямаше сняг щеше да бъде още по-красиво, но снегът предава по приказен вид на замъка.
- Права си, миличка - отвърна и Пейтън, усмихвайки се отново. - По принцип не обичам много зимата, но подкрепям мнението ти, че снегът предава по-приказен вид на замъка. - Е, да не губим повече време, а направо да преминем към урока.
Първокурсниците извадиха тетрадките си, а Пейтън извади пръчката си, готова да им демонстрира следващото заклинание, което щяха да изучат.

Русокоската се изправи от мястото си, усещаше втренчените погледи на децата в нея, докато се запътваше към брега на морето. Зад едно палмово дърво по-рано беше оставила средно на големина съндъчев, което не тежеше много. Тя го взе и го занесе при децата, които все още не разбираха какво става.
- Днес - започна жената - ще изучаваме отключващото заклинание. Повече от сигурна съм, че всички сте чували за него, а някои може и да са го изпробвали, което ще е много добре, тъй като е по-хубаво, ако сте подготвени. Ето, гледайте!
Преподавателката вдигна пръчката си във въздуха, образува кръгло движение, след което я насочи към ключалката на сандъчето, изричайки ''Алохомора''. Ключалката веднага изщрака, а сандъчето се отвори. Беше пълно с най-различни бонбони, които Пейтън изкара на масата и подкани учениците да си вземат.
- Е, сега е ваш ред. Успех!

» ~Уроци~
» Уроци
» Уроци