Уроци на Първокурсниците

Лейла седеше в общата стая и гледаше през прозореца.Въпреки,че снегът създаваше приказна обстановка,момичето се чудеше кога ще свърши този ужасен студ.Наистина тези дни беше страшно студено.Не се стоеше навън.Грифиндорката се чудеше какво да прави.Тогава се сети нещо и погледна часовника си."Вълшебство!Супер!"-каза си тя и започна да си прибира учебниците.Скоро беше готова и излезе през портрета на стената.Запъти се с усмивка към кабинета по Вълшебство.С нетърпение чакаше да се пренесе на онова невероятно място.Вървеше с бързи крачки,защото нямаше търпение.След малко стигна.Бутна леко вратата и затвори очи.Искаше да се наслади на морския въздух.Пристъпи навътре и затвори вратата зад себе си.Нажните лъчи на слънцето веднага помилваха лицето на Лейла.Тя свали мантията си и я пусна на пясъка.Изтича до морето,за което се беше затъжила.Наведе се и взе с шепите си вода.Напръска си очите,за да се освежи.Усещането беше прекрасно.Де да можеше всички часове да се карат на такива места...
И ето,че този час започна.Днес щяха да взимат поредното заклинание.Грифиндорката не възприемаше Вълшебството като останалите предмети,в които само се учеше,а като час,в който можеше да си почине и да се порадва на живота.Професор Сойър беше много мила и дружелюбна,както обикновено.Тя първо си поговори с учениците.След това извади едно сандъче,което всички ученици гледаха с интерес.Учителката направи леко кръгово движение с пръчката си и изрече заклинанието.В този миг катинарчето на съндъка щракне и се отключи.Вътре имаше всякакви бонбони.Децата ахнаха,както всеки път,в който професорката показваше някоя магия и се нахвърлиха на бонбоните.Най-после дойде ред и те да се пробват.Някои от тях се справиха от първия път.Лейла се съсредоточи.Насочи пръчката си към катинара и каза със стегнат тон "Алохомора!".В този момент се чу "Щрак!".Момичето беше успяло със заклинанието и сандъчето се отвори.Първокурсничката беше истински щастлива,че се справи и с тази магия.Това повдигна още повече настроението и.За съжаление дойде краят и на този час по Вълшебство.Лейла отиде и пипна водата за последно.След това си взе мантията и се запъти към изхода.Не можеше да отлепи поглед от морето.Искаше и се да остане тук завинаги.

Сил седеше в Общата стая и учеше. В стаята нямаше никой и тя беше използвала момента за да пусне змията си на свобода. Даная се плъзгаше наоколо и съскаше.
-- Тихо, Даная, пречиш ми да уча. -- просъска и Сил на змийски.
През последните два дни беше твърде разконцентрирана, защото тежко изживяваше раздялата си с Ерик, но в крайна сметка реши да се стегне, защото уроците ставаха все по-сложни, а тя не трябваше да пропуска материал. Следващия час беше Вълшебство. След като добре си научи по всичко се качи в спалните и прибра змията в клетката. облече си униформата, нагримира се, взе си нещата по Вълшебство и се запъти към кабинета. В коридора някакви второкурснички се бяха събрали на групичка на една пейка и обсъждаха всеки, който минеше покрай тях. Тъкмо, когато Сил минаваше покрай тях, едната от тях изшушука:
-- Ето я тая, дето Ерик я заряза.
-- Супер, значи е свободен -- злобно каза друга.
-- Ти пък на Ерик ли ще се сваляш? -- учуди се третата.
-- Ами, да, след като вече е свободен от тая, със сигурност ще ми обърне внимание.
-- Мечтите са безплатни, мила -- отвърна и Сил, без дори да я удостои с поглед.
Другото момиче се канеше да отговори нещо, но другите и казаха да мълчи.
-- Тихо, не знаеш коя е тая. Андесиас и е баща!
Бъзикаш ли се? -- ошашави се другото момиче. -- Леле, значи с тая не трябва да се заяждаме.
``Клюкарки! `` -- помисли си вбесено Сил. Идеше и да си извади пръчката и да ги прокълне, но в крайна сметка реши, че не и трябват неприятности и се сдържа.
Не след дълго стигна до кабинета по Вълшебство и влезе вътре. Повечето ученици бяха дошли. Сил извади нещата си и се настани в беседката. Учителката също беше там. Сил я поздрави учтиво, а тя и се усмихна топло в отговор.
После дойдоха и другите ученици и часът започна. Учителката ги попита дали вече са разгледали Хогуортс. Едно от момичетата каза, че ще бъде по красиво, ако имаше сняг, а преподавателката се засмя и отвърна, че не обича зимата, но снегът придава по -- вълшебен вид на замъка.
Накрая започнаха с урока. Днес щяха да изучават отключващото заклинание "Алохомора". Повечето бяха чували за него, Сибил също. Доста пъти го бе използвала.
Учителката донесе едно сандъче и го постави на масата пред децата. То беше заключено с тежък, голям катинар и някои си мислеха, че не е възможно да се отвори.
Тя вдигна пръчката си, описа кръг във въздуха, каза ясно "Алохомора" и насочи пръчката си към сандъчето.
Катинарът щракна и се отключи. Сандъчето беше пълно с бонбони.
-- Лелее! -- подсвирна някой от групата. Учителката се изсмя на ошашавената физиономия на учениците и ги подкани да си вземат бонбони. Всички посегнаха към сандъчето и накрая сандъчето беше полу-празно а под краката им беше пълно с хартийки. Учителката ги изчисти с едно махване с пръчката и накара всеки единд а оита заклинанието.
Дойде ред и на Сил. Тя съсредоточено всигна пръчката си, описа кръг във въдуха, насочи пръчката си към затвореното с катинар сандъче и каза високо:
-- Алохомора!. Катинарът мигом се отвори, а учителката я похвали за успеха и продължи с изпитването.

Днескашния ден беше студен и мразовит. Замъкът беше покрит със сняг, а езерото ставаше за ледена пързалка. За учениците това не беше добре дошло, защото те не можеха да излязат навън, да се разходят.
Макар че времето беше студено в замъкът беше изключително топло, затова коридорите бяха пълни винаги с разсеяни ученици които се шляеха безцелно насам-натам.
Джесика вървеше бавно към кабинета по Вълшебство, до началото на часа имаше много време. След няколко минутно ходене Слидеринката беше стигнала кабинета. Тя отхрехна леко вратата, а отвътре се чуваха гласове. Леко притеснено момичето отвори широко тежката врата, което се удари във стената. От
трясъка някои ученици извърнаха глави и се изсмяха леко. В този момент на Джес и идеше да се нахвърли срещу подиграващите и се ученици.
Учителката не каза нищо, а само подкани момичето да влезе. Джес не изчака втора покана, а се плъзна в стаята грациозно. Учителката обясни набързо урока, който беше лесен. Слидеринката беше отключвала врата със заклинанието "Алохомора", затова този час не се притесняваше, че ще се изложи.
Във втората половина на часа започнаха упражненията. Всички се справяха криво ляво, но ставаше бавно. Учениците се бяха наредили на дълга опашка и чакаха с нетърпение да направят заклинанието.
Дойте и ред на Джесика. Тя пристъпи грациозно развявайки коса. Утиелката я гледаше с лека усмивка, но някои от учениците я гледаха с омраза. "Какво ли съм и направила, толкова" мислеше си Слидеринката докато се опитваше да се съсредоточи.
След няколко секундно мълчание, като във гробница момичето завъртя китка и каза леко "Алохомора". Ключалката изщрака силно, а съндъчето се отвори.
-Браво- каза преподавателката и се усмихна. А в отговор Джес се поклони леко с ехидна усмивка и пристъпи назад. С периферното си зрение забеляза злобни погледи втренчени в нея. За две седмици Джес вече си беше намерила врагове.
Точно след като свърши и последния човек, взънецът извести края на часа, а радостни ученици излизаха бавно.

» ~Уроци~
» Уроци
» Уроци